Капка масло и брашно златисто,
вихрят се в танц – бавно, искристо.
Мляко прелива, гъсти се живо,
сякаш от гръд, топло се излива.
Бял като утро, ефирен воал,
обгръща вкуса в свой ритуал.
Тайна на гозби с класическа страст,
крие в себе си нежност и власт.
Слоеве ласка, и всеки е грях,
лазанята шепне: „Ела ме изяж!“
Бешамел, като коприна, се стапя,
мечта за език, що нежност улавя.
