Епизод 13: Златният Вавилон, Персийският цар и прожекцията от бъдещето

Тази вечер Анди разглеждаше една дебела книга с картинки на древни градове. На една страница имаше огромна синя порта с нарисувани златни дракони и лъвове. – Банди, виж! Това прилича на вход към приказка! – възкликна Анди.

Зззът... Клик! Роботчето сканира страницата. – Бип-буп! Това е Портата на Ищар, Анди. Входът към Вавилон – най-великият град на древността. Сега са само руини, но преди 2500 години там е управлявала Персийската империя. Искаш ли да видим "Градината на света"?

Анди кимна с широко отворени очи. Банди натисна звездното копче. Вуууш! Стаята се завъртя и замириса на горещ пясък, екзотични подправки и... печено месо.

Скочиха и се озоваха на широка улица, настлана с каменни плочи. Слънцето блестеше ослепително. Анди ахна. Пред тях се издигаха огромни стени от сини глазирани тухли, по които "вървяха" златни бикове и дракони. – Ние сме във Вавилон! – каза Банди.

Улицата беше като река от хора. Въздухът трептеше от шумотевица. Чуваха се десетки езици – персийски, арамейски, гръцки. Търговци с шарени тюрбани викаха силно, хвалейки стоката си. Колесари бутаха каруци с огромни делви вино. Жени с воали и златни гривни, които звънтяха при всяка стъпка, избираха коприна. – Мирише толкова вкусно! – каза Анди. Навсякъде цвърчаха скари. Продаваха се шишове с агнешко месо, поръсени с кимион и сумак. Имаше планини от топли, плоски питки хляб, посипани със сусам. Кошници преливаха от фурми, нарове и смокини, сладки като мед. Анди си купи една питка с фурми от един усмихнат старец и отхапа. Беше още топла и се топеше в устата.

Но изведнъж тълпата се раздели. – Път! Път за Безсмъртните! – извика някой. Мина отряд войници с дълги копия, люспести златни брони и страшни маски. Те видяха Анди (със странните му дънки и тениска) и Банди (метално светещо човече). – Стой! – изрева командирът. – Вие не сте оттук! Странни дрехи... железен демон... Вие сте шпиони на гърците! Хванете ги!

Преди Анди да успее да каже "Аз съм просто турист", те бяха обградени от копия. – Бип-буп! Не се съпротивлявай, Анди! – каза тихо Банди. – Ще поискаме среща с шефа.

Заведоха ги право в огромния дворец. Минаха през зали с колони, високи колкото небостъргачи. Най-накрая стигнаха до Тронната зала. Там, на златен трон, седеше Царят на Царете (Шахиншах). Той имаше дълга, къдрава брада, корона и дрехи от пурпурна коприна. Изглеждаше строг и могъщ.

– Кои сте вие, странни създания? – попита Царят с гръмовен глас. – Магьосници ли сте или шпиони? Анди пристъпи напред и се поклони (както беше виждал по филмите). – Ние сме пътешественици, Ваше Величество! Идваме от... бъдещето.

Царят се разсмя, а с него и всички везири. – От бъдещето? Лъжеш, малки страннико! Бъдещето е само в ръцете на боговете. Хвърлете ги в тъмницата!

– Чакайте! – извика Анди. – Банди, покажи му! – Бип-буп! Режим "Кино" активиран! – каза роботът.

Банди излезе напред. Очите му изгаснаха, а от гърдите му излезе силен лъч светлина. Той се разшири и във въздуха пред трона се появи огромен екран. Царят и войниците ахнаха и отстъпиха назад. Банди пусна видео от 21-ви век. Видяха се коли, които се движат без коне. Видяха се самолети, които летят по-високо от орлите. Видяха се градове със светлини, по-ярки от звездите. И накрая – кацането на човека на Луната.

Залата потъна в гробна тишина. Царят слезе от трона и докосна светлината с ръка. – Железни птици... колесници без коне... – прошепна той. – Вие наистина сте пратеници на времето. Вие сте чудо!

Гневът му изчезна мигновено. Той плесна с ръце. – Гости от бъдещето не се оковават! Те се гощават! Веднага слугите донесоха ниски маси, отрупани със сребърни подноси. Анди яде най-вкусните неща в живота си – пилаф с шафран (жълт като злато), печено пиле с нар и орехи (фесенжан) и пиха "шербет" – сладка ледена напитка с розови листенца.

Царят разпитваше Анди: "Има ли още царе в бъдещето?", "Хората щастливи ли са?". Анди отговаряше колкото може. На тръгване Царят свали от ръката си една гривна със златни лъвски глави. – Вземи това, малки приятелю от бъдещето. За да помниш, че си вечерял с Царя на Персия.

– Време е, Анди! – каза Банди.

Те се поклониха и Банди отвори портала точно насред двореца. Когато се върнаха в стаята, Анди стискаше златната гривна. Но когато погледна дланта си, там нямаше злато, а само една много стара, красива картичка с Портата на Ищар, която беше паднала от книгата.

– Беше като сън, Банди – каза Анди. – Но вкусът на нара още е в устата ми. – Историята е вкусна, капитане – отвърна роботът.