Епизод 6: Изгубеният свят и малкият Трицератопс
Анди и Банди се връщат милиони години назад, за да спасят едно изгубено бебе динозавър от страшния Тиранозавър, използвайки хитрост и... звук на влак.
Тази вечер Анди беше подредил своите пластмасови динозаври покрай влаковите релси. Един голям Тиранозавър стоеше до гарата, а малките динозавърчета се возеха във вагона за въглища. – Внимавай, малък приятел! – говореше си Анди. – Джунглата е опасна!
Зззът... Клик! Банди се събуди на рафта. – Бип-буп! Анди, сензорите ми засичат вибрации от далечното минало. Много далечното! Преди милиони години! – При динозаврите ли? – попита Анди и скочи от леглото. – Точно така. И някой там е сам и уплашен.
Анди грабна своята шапка на машинист (за кураж). Банди натисна звездното копче. Вуууш! Порталът светна в наситено, диво зелено. Отвътре лъхна топъл въздух, миришещ на мокра пръст и огромни папрати.
Двамата скочиха в миналото.
Озоваха се в гора, където дърветата бяха високи колкото блокове. Всичко беше огромно – дори листата бяха големи колкото чадъри. – Тихичко! – прошепна Анди. Чуха тихо скимтете: Ииих... ииих...
Зад един голям храст се криеше малко динозавърче. То имаше три малки рогчета на носа и голяма костна "яка" зад главата. Беше бебе Трицератопс, не по-голямо от голямо куче. – Здравей, мъниче – каза Анди и протегна ръка. – Загуби ли се? Динозавърчето го подуши и се гушна в краката му. То трепереше.
Внезапно земята се разтресе. БУМ... БУМ... БУМ... Птиците отлетяха от дърветата. – Бип-буп! Тревога! – очите на Банди станаха червени. – Приближава се голям хищник! Клас: Тиранозавър!
След миг дърветата се разтвориха и се показа огромна зъбата глава. Тиранозавърът изръмжа толкова силно, че косата на Анди се развя. Той търсеше бебето.
– Трябва да го спасим! – извика Анди. – Но той е твърде голям, не можем да се бием с него! Анди погледна робота и се сети за нещо. – Банди, имаш ли високоговорители? – Имам вградена аудио система, Анди! – Добре! Спомняш ли си как свири най-големият и мощен парен локомотив на света? – Бип-буп! Имам записа в базата данни! – Пусни го! Сега! На максимална сила!
Банди отвори уста (която всъщност беше малка решетка) и оттам излезе звук, по-силен от гръмотевица: ТУУУУУУУ-ТУУУУУУУУ!
Звукът на гигантския, ядосан "железен звяр" отекна в джунглата. Тиранозавърът спря. Той никога не беше чувал такова животно. Ушите му (ако имаше такива) писнаха. Той погледна объркано малкото момче и робота, реши, че тук има някакво невиждано чудовище, по-страшно от него, и... побягна назад в гората!
– Ура! – извика Анди. – Изплашихме го!
В този момент от другата страна на поляната се чу тежък тропот, но по-бърз и ритмичен. Една огромна майка Трицератопс изтича на поляната. Тя дулшеше въздуха тревожно. Малкото динозавърче изцвича радостно и хукна към майка си. Тя го побутна нежно с нос.
– Семейството е събрано – каза Банди. – Бип-буп! Порталът ни чака!
Майката погледна Анди и Банди с благодарност и издаде тих, гърлен звук, сякаш казваше "Благодаря".
Двамата скочиха в зелената светлина точно преди тя да изгасне.
Когато се върнаха в стаята, всичко беше тихо. Само пластмасовият Тиранозавър стоеше до гарата. Анди го взе и го сложи да легне настрани. – Тази вечер няма да плашиш никого – каза той.
– Ти беше много смел, Анди – каза Банди, докато се нагласяше за сън. – Използва ума си, вместо сила. – А ти имаш най-силната свирка на света! – усмихна се Анди.
Лека нощ, малки и големи динозаври.