През Средновековието титлата "Вторият Орфей" не се дава лесно. Тя не е за крале или генерали. Тя е дадена само на един човек – едно бедно момче от Драч (дн. Дурас), което притежава глас, способен да разплаче императори.
Името му е Йоан Кукузел. За църквата той е светец. За музиколозите той е гений. Но за нас, българите, той е доказателството, че нашият принос към европейската култура не е само в азбуката, а и в хармонията.
Кукузел не е просто певец. Той е теоретик и реформатор. Той е човекът, който "хакна" византийската музикална система и създаде код, чрез който божественото да бъде записано на хартия.
1. "Моя майко, моя България"
Йоан е роден около 1280 г. Баща му умира рано, а майка му го изпраща да учи в императорското училище в Константинопол. Там талантът му блесва толкова ярко, че самият Император иска да го задържи в двора завинаги.
Но най-силното доказателство за неговия корен не е в официалните хроники, а в нотите. Най-известното му произведение се нарича "Полиелей на българката". Легендата разказва, че след години отсъствие той се връща тайно в родния си дом. Докато наближава, чува майка си да плаче и да нарежда: "Мили ми, йоанче, мило ми чедо, де си?"
Тази тъжна, влачеща се мелодия на майчината болка се запечатва в съзнанието му. По-късно той я вгражда в най-тържествената църковна музика. Вмъква думите "Бого, бого, мили бого" (на български, не на гръцки!) в гръцката литургия. Това е музикален паметник на българската майка, скрит в сърцето на византийския канон.
2. Инженерството на звука: Кукузелевото писмо
Преди Кукузел византийската нотация (невми) е била сложна и несъвършена. Тя е показвала движението на гласа (нагоре-надолу), но не и точния нюанс, силата или емоцията. Кукузел прави революция. Той създава т.нар. "Пападическо пеене" (Papadike) и реформира нотната система.
Това е като ъпдейт на софтуер.
- Хирономия: Той въвежда нови знаци (невми), които описват динамиката на изпълнението – кога гласът да трепери, кога да е силен, кога да е "ангелски".
- Колелото (The Wheel): Той създава система ("Колелото на Кукузел"), която учи певците как да модулират (да преминават) от един лад в друг без прекъсване. Това е висша музикална математика.
Неговата система е толкова съвършена, че се използва в църковната музика и до днес. Той кодира неизразимото.
3. Бягството от златната клетка
Йоан Кукузел е бил любимецът на Империята. Имал е слава, пари и лукс. Но той прави избор, достоен за стоик (като Марк Аврелий, за когото ще говорим). Той избира свободата. Бяга от Константинопол и се укрива в Света Гора (Атон), където става обикновен пастир.
Има една легенда, която го свързва директно с Орфей. Разказва се, че докато пасъл козите на манастира, той запял. Пеел толкова красиво, че козите спрели да пасат и застанали неподвижно около него, слушайки в захлас. Точно като Орфей, който укротявал зверовете.
Заключение: Вечният глас
Свети Йоан Кукузел е канонизиран не само заради своята вяра, а заради своята красота. Той доказва, че Изтокът има своята висока култура, равностойна на западния Григориански хорал. Неговата музика е сложна, мелизматична (богато украсена) и дълбока. Тя не е за забавление. Тя е стълба към небето.
За нас, в "Lachezar's Lab", Кукузел е пример за това, че българинът може да бъде световен иноватор не само в технологиите, но и в изкуството на духа.
