Има филми, които гледаш и забравяш. Има и такива, които просто "щракват" нещо в съзнанието ти и променят въображението ти завинаги. За мен този момент дойде през 1994 година.
Филмът беше "Старгейт" (Stargate) на Роланд Емерих.
Спомням си ясно първия път, когато го гледах. Идеята беше гениална в своята простота: Какво, ако пирамидите не са гробници, а площадки за кацане? Какво, ако боговете на Древен Египет не са мит, а технологично напреднали извънземни паразити? Когато Джеймс Спейдър разшифрова седмия символ и порталът се отвори – онази водна повърхност, която излезе от пръстена – аз бях пленен. Това не беше просто фантастика; това беше археология, мистерия и пътуване към неизвестното в едно.
Шока от сериала: "Това не е Кърт Ръсел!"
Когато по-късно обявиха сериала Stargate SG-1, бях скептичен. Не, бях направо разочарован. Първият сезон ми се стори като бледо копие. Къде беше бюджетът? Защо полковник О'Нийл се играе от "Макгайвър" (Ричард Дийн Андерсън)? Нещата вървяха тромаво, планетите приличаха на една и съща гора в Канада, а магията на филма сякаш се губеше в телевизионния формат.
Бях готов да се откажа.
Три месеца без сън
И тогава дойде Втори сезон. Нещо се промени. Сценаристите напипаха "пулса на нощта". Вселената изведнъж се разшири. Гоа'улдите станаха не просто злодеи с маски, а сложна феодална империя. Появиха се Асгардите (сивите човечета, които се оказаха скандинавските богове). Технологията започна да има логика.
Това беше моментът на "хипнозата". Спомням си ясно – в продължение на три месеца аз буквално спрях да спя. Гледах серия след серия, сезон след сезон. „Още само една и лягам“ – най-голямата лъжа, която съм си казвал. SG-1 успя да направи нещо, което филмът нямаше време да стори – да изгради екип, който чувстваш като свое семейство.
Атлантис и продължаващата магия
Когато SG-1 наближи края си, се страхувах, че магията ще свърши. Тогава се появи Stargate: Atlantis. Нова галактика (Пегас). Нови врагове (Врейт). И градът на Древните, който се издига от океана. Хипнозата се повтори. Атлантис запази духа на изследването, но добави нови технологии и онази специфична инженерна изобретателност (благодарение на Родни Маккей), която толкова ми допада.
Бъдещето: Amazon и надеждата
Днес, години след като порталът се затвори за последно, новината е тук: Amazon (които купиха MGM) планират да възродят франчайза.
Дали ме е страх, че ще го развалят? Малко. Но надеждата е по-голяма. Технологиите за визуални ефекти днес са на светлинни години напред. Представете си хиперпространствените скокове и активирането на портала с днешните възможности на киното.
Йеее! Време е "Шеврон 7" отново да се заключи. Чакаме да видим къде ще ни отведе червеевата дупка този път.
