Всичко започна в една наглед обикновена сутрин. Системата ми, Synology DS920+, която работеше безотказно в продължение на три години, ме посрещна със зловещото съобщение: “No drives detected”.
Първата реакция беше студена пот. Данните? Снимките? Бекъпите? Втората реакция беше инженерна: Диагностика.
След серия от тестове, разглобяване и мерене, истината лъсна. Не бяха дисковете. Не беше софтуерът. Беше изгоряла SATA backplane платка – малкият хардуерен мост, който свързва дисковете с дъното. И тук се сблъсках с грозното лице на "затворената екосистема" (Vendor Lock-in). Synology не продават тази част. В eBay я няма. Официалният сервиз предлага единствено смяна на цялото устройство.
Бях поставен пред избор: Да дам куп пари за нов модел (DS925+), който идва със същите ограничения, скъпа RAM памет и слаб процесор, или... да взема нещата в свои ръце.
Реших да не бъда заложник на хардуера. Реших да си построя собствен NAS. Но не просто компютър с дискове, а машина, която да засрами готовите решения.
Архитектурата: Без компромиси
Като инженер знаех какво искам: Надеждност. Synology е удобен, но хардуерът му е потребителски клас (consumer grade). Аз исках сървърен клас (Enterprise grade).
Ето какво избрах за сърцето на новата машина:
1. Дъното: Supermicro X12STH-F Това не е геймърско дъно с RGB лампички. Това е индустриален стандарт. Най-важната му функция? IPMI (Intelligent Platform Management Interface). Това ми позволява да влизам в BIOS, да инсталирам операционна система и да рестартирам сървъра директно през мрежата, дори той да е забил или изключен. Без монитор, без клавиатура. Пълен контрол.
2. Процесорът: Intel Xeon E-2324G Вместо мобилните Celeron-и или Ryzen-и в готовите NAS-ове, заложих на истински Xeon. 4 ядра, висока честота и вградена графика (iGPU), която е безценна за транскодиране на филми в Plex.
3. Паметта: ECC RAM (The Holy Grail) Файловата система ZFS, която използва TrueNAS, обожава RAM паметта. Но има едно условие за максимална сигурност – паметта трябва да е ECC (Error-Correcting Code). Тя открива и поправя грешки в битовете в реално време. Избрах 32GB Samsung DDR4 ECC UDIMM. Това е застраховката "Живот" за моите данни.
4. Кутията: SilverStone CS351 Исках машината да е компактна и тиха, но да има Hot-Swap (чекмеджета за дискове, които се вадят в движение). SilverStone CS351 е перфектният хибрид – изглежда като Hi-Fi техника, но побира 5 диска и мощно охлаждане.
Сглобяването: Инженерното удоволствие
Сглобяването на такава машина е различно от това на обикновено PC. Тук всеки детайл има значение. За захранване избрах Seasonic Focus GX-550 – златен стандарт за ефективност. Охлаждането поверих на Noctua (NH-L12S за процесора и серия индустриални вентилатори за кутията), защото сървърът трябва да е тих и студен 24/7.
Най-голямото удоволствие? Моментът, в който включих машината и вместо да търся монитор, просто отворих лаптопа си, влязох в IPMI конзолата и видях как "звярът" оживява. Инсталирах TrueNAS Scale дистанционно, докато пиех кафе.
Резултатът
Сега имам система, която е:
- По-бърза: ZFS кеширането и Xeon процесорът правят трансфера на файлове мигновен.
- По-сигурна: ECC паметта и ZFS пазят от "bit rot" (разпад на данните).
- Свободна: Мога да сменя всеки компонент. Мога да сложа каквито дискове искам. Няма "Vendor Lock-in".
Старият Synology ми служи вярно, но повредата му ми отвори очите. Понякога, за да получиш нещо направено както трябва, трябва да си го направиш сам.
Добре дошъл в семейството, TrueNAS!
