Беше далечната 2007 година. Време на нови начала и големи амбиции. Тогава постъпих на работа в Johnson Controls. За тези, които не знаят – това е глобален индустриален гигант. По онова време компанията беше абсолютен лидер в автомобилния сектор (Automotive Experience), специализирана в проектирането и производството на автомобилни седалки, интериорни компоненти и електроника. С други думи – ако сте седели удобно в кола от онова време, има голяма вероятност Johnson Controls да са имали пръст в това.
Тъй като ставаше дума за сериозен аутомотив инженеринг, основният инструмент за работа беше CATIA. В този бранш няма място за импровизации със софтуера – CATIA е религията на автомобилостроенето.
Обучение от извора
Компанията не правеше компромиси с квалификацията. За целта изпращаха новопостъпилите инженери директно „на извора“. Бях командирован на два пъти за по около 15 дни в Париж, Франция – общо един месец интензивно обучение. Целта? Централата на Dassault Systèmes (Dassault Aérospatiale) – създателите на CATIA. Нямаше по-добро място на света, където да научиш тънкостите на този софтуер, отколкото при хората, които са го написали.
Групата и „NX фена“
За първи път стъпвах в Париж и вълнението беше огромно. Бяхме група колеги, но тук държа дебело да подчертая присъствието на моя добър приятел, състудент и тогавашен колега – Йордан Дъков (Данчо).
С Данчо бяхме заедно на този тренинг, въпреки една съществена подробност – той е заклет фен и изключителен професионалист в конкурентния софтуер NX (Unigraphics). Представете си иронията – човекът, който диша и живее с NX, трябваше да седи и да учи CATIA в централата на Дасо. Трябва да му призная обаче, че изтърпя стоически цялото обучение, без да направи революция.
Париж: Отвъд чертожната дъска
Когато лекциите свършеха, Париж беше наш. Обиколихме целия град с групата. Тогава за първи път се качих на Айфеловата кула. Всъщност, ако трябва да съм честен, технически се бях качвал на Айфеловата кула и преди, но на ментето в Лас Вегас... но това е една съвсем друга и дълга история. Този път бях на истинската, оригиналната. Хареса ми.
Париж е голям, необятен. Видяхме всичко, което трябваше да се види – разходихме се по „Шанз-Елизе“, разгледахме центъра „Жорж Помпиду“ с неговата екстравагантна архитектура, Лувъра, дворците. Попихме от културата на града с пълни шепи.
10 минути слава в Латинския квартал
Понеже съм социален тип и обичам да общувам, Париж ми поднесе една незабравима случка. Докато се разхождахме из прочутия Латински квартал, минахме покрай една галерия. Отвътре се чуваше хубава музика, имаше купон, хората танцуваха и пиеха шампанско.
Без да му мисля много, влязох вътре. Представих се, започнах да танцувам с непознатите и хората искрено ми се радваха. За нула време се запознах с компанията и станах част от купона. За съжаление, колегите ме чакаха отвън и нямаше как да остана. Цялото преживяване трая не повече от 10 минути, но беше супер готино и зареждащо – типичен парижки момент.
Логистика и вино „Оцедарка“
По време на първия, базовия тренинг (първите 15 дни), хотелът ни беше разположен близо до Gare du Nord (Северната гара). Офисите на Dassault обаче се намираха в южната част на Париж, близо до Сена. Това означаваше, че всеки ден пътувахме по един час с метрото в посока. Беше уморително, но пък видяхме истинския ритъм на града.
За второто посещение, посветено на Advanced training, вече бяхме по-хитри и си взехме хотел близо до Dassault. Тогава имахме възможност да разгледаме по-подробно и спокойно южната част на Париж.
Именно тогава с Данчо решихме да се поглезим и си купихме една бутилка Veuve Clicquot (или както ние му викахме „Клико нещо си“). Беше безумно скъпо вино за нашите стандарти тогава. Отворихме го с голямо очакване и... пълно разочарование. Оценихме го като чиста „оцедарка“. Честно казано, евтините вина от кварталния марше (супермаркет) – онези от Бордо, от долината на Лоара – ни харесваха много повече. Но пък опитахме „лукса“.
18 години по-късно
Този град беше голяма наслада, но и школата беше желязна. Научихме CATIA. Поставихме основите тогава, през 2007-ма. Оттогава до днес, вече 2025 година, изминаха цели 18 години.
През тези почти две десетилетия станахме доста добри професионалисти. Надграждахме, работихме по сложни проекти, трупахме опит. И въпреки това, CATIA е като космоса – необятна. Няма човек, който да може да каже „Аз знам всичко за CATIA“. Модулите са стотици, комбинациите от тях – хиляди, а методологиите и средите за работа се променят постоянно. Комбинациите буквално са безброй.
Затова, ако трябва да обобщя знанията си днес, бих казал: Знам малка част от този космос, но това, което знам, го знам качествено. А началото на всичко беше там – в Париж, с Данчо, метрото и онази кисела бутилка скъпо вино.
