Тримата мускетари на българския космос: Йорданов, Табаков и Ночев

На 20 юли 1969 г. светът затаява дъх. В телевизорите проблясва зърнесто черно-бяло изображение, а един човешки силует стъпва върху прашната повърхност на Луната. „Една малка стъпка за човека…“ – пропуква гласът на Нийл Армстронг в ефира, и човечеството се прехвърля в нова епоха.

Всички знаем тази история. Но това, което никой не разказва, е че зад тази стъпка, скрити под обшивката на ракетата и в чертежите на лунния модул, стоят три български имена. Три съдби и три инженерни ума, които – без да работят заедно, без дори да се познават докрай – образуват една невидима щафета от талант, започнала в началото на XX век и завършила на 384 000 километра от Земята.

Наричам ги „Тримата мускетари на българския космос“. Единият даде на Америка криле. Вторият укроти огъня на ракетата. Третият осигурява билета за връщане.

Историята започва много преди НАСА да съществува. През 1921 г. един млад българин, летял още като тийнейджър по време на Балканската война, слиза на пристанището в Ню Йорк с куфар, пълен с чертежи и мечти. Името му е Асен Йорданов.

Той няма да работи пряко по програмата „Аполо“ – когато Армстронг излита, Йорданов вече е накрая на своя път. Но неговата роля е по-фундаментална: той подготвя почвата. През 30-те и 40-те години Йорданов написва серия от книги, сред които легендарната „Your Wings“ („Твоите криле“). Тези книги стават „Библията“ за американските пилоти през Втората световна война. Десетки хиляди летци, включително бъдещи астронавти, се учат да летят по неговите прецизни схеми и ясни обяснения.

Йорданов прави нещо критично важно: той създава репутация. Благодарение на него, в затворените кръгове на Boeing и Douglas, фразата „български авиоинженер“ започва да звучи като синоним на иновация и качество. Той отваря вратата, през която ще минат следващите.

Докато Йорданов вече е легенда в САЩ, в разкъсваната от война Европа на 40-те години, съдбата завързва един странен възел. Двама млади българи – Виден Табаков от видинското село Стакевци и Иван (Джон) Ночев от Карлово – се озовават по едно и също време в Берлинската политехника. Те са там, за да учат инженерство в най-престижния технически университет на епохата. Вероятно са се разминавали по коридорите, дишали са един и същ въздух, чертали са на същите маси, без да подозират, че след четвърт век техният труд ще се срещне отново, но този път в космоса.

И двамата бягат от настъпващия в България комунизъм. И двамата, по неведоми пътища – единият през Аржентина, другият през Канада – се озовават в САЩ през 50-те, точно навреме за началото на Голямата космическа надпревара.

Когато Америка решава да стъпи на Луната, пред инженерите стои проблем, който изглежда нерешим. Трябва им ракета, по-мощна от всичко, създавано досега – „Сатурн V“. Главният конструктор Вернер фон Браун (който също е от „берлинската школа“ и познава качествата на Табаков) привлича българина в най-тесния си кръг.

Задачата е огнена: двигателите на „Сатурн V“ развиват такива чудовищни температури, че дюзите рискуват да се стопят и ракетата да се взриви още на старта, превръщайки се в най-скъпия фойерверк в историята. Тук се намесва геният на Виден Табаков. Той разработва специални високотемпературни сплави и покрития за турбините и горивните камери, които позволяват на „звяра“ да издържи на собствения си огън и да изведе екипажа в орбита. Без неговите сплави, „Сатурн V“ може би щеше да остане само красив чертеж.

Ракетата на Табаков извежда кораба в космоса, но някой трябва да го приземи на Луната. И тук щафетата поема третият мускетар – Иван (Джон) Ночев.

Като главен инженер в компанията „Lancea“, работеща за НАСА, Ночев поема най-деликатната задача: реактивните двигатели на Лунния модул „Eagle“ (Орел). Това са малките дюзи, които позволяват на Армстронг да маневрира във вакуум, да кацне меко в „Морето на спокойствието“ и – което е най-важното – да излети обратно. В космоса няма втори шанс. Ако един клапан заседне, астронавтите остават на Луната завинаги. Ночев и екипът му работят денонощно върху надеждността на тези системи. Неговите двигатели сработват перфектно. Българският подпис е гаранцията за двупосочния билет.

Има една история – полу-легенда, полу-истина – че след мисията Армстронг е изпратил лично благодарствено писмо до инженерите от Lancea. Дали е вярно, е трудно да се докаже, но истината е проста: ако Ночев беше сгрешил, Армстронг никога нямаше да се върне у дома.

Трима мъже. Три епохи. Една цел. Асен Йорданов даде крилете. Виден Табаков даде огъня. Иван Ночев даде сигурността. Тези трима българи, прогонени от ветровете на историята далеч от родината, доказаха, че за българския ум граници – дори и космически – не съществуват.

Луната може би никога няма да проговори. Но ако можеше, щеше да го направи с лек български акцент.