Д-р Ганчо Ценов: Човекът, който отказа да бъдем пришълци

В българската история има фигури, които са неудобни. Те не се вписват в учебниците, дразнят академиците и развалят спокойствието на политическите доктрини. Най-яркият пример за такъв учен е д-р Ганчо Ценов (1870–1949).

Възпитаник на Берлинския университет, с докторска степен от Германия и безупречен немски метод на работа, той би трябвало да е гордостта на нашата наука. Вместо това, след 1944 г. книгите му са забранени, а името му – заличено.

Защо? Защото Ганчо Ценов извърши "непростим грях" срещу установения канон. Той заяви с документи в ръка: Българите не са азиатски пришълци. Ние сме древен, местен европейски народ.

1. Основната теза: Ние сме си у дома

Докато официалната историография (под влияние на Златарски и по-късно на съветската школа) ни учеше, че сме "малобройна тюркска орда", която се е "разтворила в славянското море", Ценов изгражда коренно различна картина – т.нар. Автохтонна теория.

Неговите аргументи са революционни за времето си:

• Българите са трако-илири: Ние сме преки наследници на античното население на Балканите, а не сме дошли от далечните степи на Азия през VII век.
• "Прабългари" няма: Ценов отхвърля този термин като изкуствен. Според него народът е един и същ през вековете, просто имената му в хрониките са се сменяли (мизи, гети, скити, българи).
• Възстановяване, а не създаване: 681 година не е началото на българската държава, а нейното възстановяване върху изконни земи. Аспарух не е завоевател, а освободител, който се връща в бащините си територии.

2. Методологията: Германска прецизност срещу догмите

Силата на Ценов е в неговия метод. За разлика от много свои съвременници, които преписват едни от други, той работи с първични извори във Ватиканската библиотека и немските архиви.

Той не приема нищо на доверие. Когато византийски хронист напише "варвари", Ценов проверява кого точно са наричали така преди 500 години. Той кръстосва латински, гръцки и готски източници, търсейки истината зад политическата пропаганда на Рим и Византия.

3. Петте книги, които промениха мисленето

Наследството на Ганчо Ценов е събрано в няколко ключови труда, които днес се преиздават и четат с огромен интерес:

1. "Произходът на българите" (1910): Фундаменталният труд, който полага основите на автохтонната школа.
2. "Кроватова България и покръстването на българите" (1937): Анализ на ролята на Кубрат и древната ни връзка с християнството (много преди 865 г.).
3. "Именникът на българските канове": Ревизия на датите и имената, която показва древните ни корени.
4. "Самуил и неговата държава": Ценов категорично доказва, че Самуил не е "македонски владетел", а продължител на българската държавност.
5. "Падението на българите": Тъжен и пророчески анализ на политическите грешки.

4. Какво потвърди модерната наука?

Ганчо Ценов е бил атакуван, иронизиран и забраняван. Наричали са го "фантаст". Но днес, 100 години по-късно, модерната наука – палеогенетиката и антропологията – започва да потвърждава неговите "еретични" идеи.

• ДНК доказателствата: Изследванията на лаборатории като Reich Lab показват, че генетичният профил на съвременните българи е основно балкански (местен) и няма почти нищо общо с тюркските или монголските народи.
• Културната приемственост: Археологията днес разкрива, че няма "прекъсване" между тракийската и българската култура (могили, строителство, обичаи).

Парадоксално, но историкът, когото наричаха "луд", се оказа по-близо до истината от всички свои критици.

5. Заключение: Цената на истината

Д-р Ганчо Ценов плаща висока цена за смелостта си. Той умира в изолация, а трудовете му са заключени в "Спецфонда" на библиотеките за десетилетия. Той е пример за учен, който отказва да служи на чужди доктрини (било то пангермански, панславянски или съветски).

Неговата идея е проста и велика: Ние не сме гости на тази земя. Ние сме нейните стопани от хилядолетия. И днес, когато преоткриваме себе си, ние стъпваме върху основите, които той положи.