Израел: От Пепелта на Историята до Огнения Пръстен днес

Когато говорим за Израел, не говорим просто за държава, очертана на картата след Втората световна война. Говорим за най-дългия "стрес-тест" в историята на човечеството.

Това е хрониката на една цивилизация, която е била изкоренявана, разпръсквана и изгаряна, но въпреки това се завръща на същото парче земя, говорейки същия език, както преди 3000 години.

За да разберем днешните новини, трябва да погледнем под повърхността – към инженерната структура на историята.

1. Древните основи: Давид и персийският парадокс

Връзката на евреите с тази земя е археологически факт, а не мит. Още през X в. пр.н.е. цар Давид и синът му Соломон изграждат Първото царство и Първия храм. Това е първото доказателство за суверенна държава там.

Но тук историята ни поднася ирония. След разрушаването на Първия храм от Вавилон, спасението за евреите идва от... Персия. Император Кир Велики е този, който позволява на евреите да се върнат в Йерусалим и да построят Втория храм. Тогава Персия е била символ на толерантност и приятел.

Контрастът с днешния ден е шокиращ: Иран (наследникът на Персия) се е превърнал от древен спасител в екзистенциален враг, воден от религиозен фундаментализъм.

2. Големият разлом: Римската гавра и името "Палестина"

Много хора днес се питат: "Не е ли това древна палестинска земя?". Отговорът се крие в годината 135 сл.н.е.

След поредица от кървави еврейски въстания срещу Римската империя (последното водено от Бар Кохба), император Адриан решава да наложи наказание без аналог. Той не просто избива бунтовниците, а решава да изтрие еврейската идентичност от географията.

Адриан преименува провинция Юдея на "Syria Palaestina". Той избира това име нарочно – то идва от филистимците (древните библейски врагове на евреите, които по това време вече са изчезнали). Целта е била унижение. Извод: Името "Палестина" не е наследство на суверенна арабска държава, а римски колониално наказание.

3. Вековете на мрака и Холокоста

След прогонването следват векове на диаспора. Кръстоносни походи, Испанската инквизиция (1492 г.), погроми в Русия. Евреите са вечният "удобен виновник".

Всичко това кулминира в Холокоста. Нацистка Германия превърна антисемитизма в индустрия. 6 милиона души бяха унищожени. Тогава светът разбра: Израел не е просто религиозна мечта, а физическа необходимост. Без собствена държава и армия, евреите са обречени на изтребление.

4. 1948: Лъжата за "откраднатата земя"

През 1947 г. ООН предлага Резолюция 181 за разделяне на британския мандат на две държави: Еврейска и Арабска.

• Евреите получават малка територия, голяма част от която е пустиня. Те казват "ДА".
• Арабските лидери искат всичко или нищо. Те казват "НЕ" и започват война за унищожение.

Важен факт: Никога в историята не е съществувала държава "Палестина", управлявана от араби. Преди Израел там са били Британците, преди тях Османците, преди тях Мамелюците.

5. Огненият пръстен днес: Религиозната мания на Иран

Днес Израел не се бие само с Хамас и Хизбула. Това са само проксита. Главата на змията е в Техеран.

Защо Иран иска унищожението на Израел? Причината не е рационална (нямат граничен спор), а есхатологична (свързана с края на света). Шиитската теокрация в Иран вярва, че "освобождаването на Йерусалим" е необходимо условие за появата на Махди – техният месия. За режима в Техеран унищожението на Израел е религиозен дълг, стъпка към апокалипсиса.

С такива врагове не можеш да преговаряш за земя, защото те не искат земята ти – те искат смъртта ти.

6. Логиката на лозунга "От реката до морето"

На протестите често чуваме: "From the River to the Sea". Нека го погледнем географски:

• Реката: Йордан (източната граница).
• Морето: Средиземно море (западната граница).

Територията между тях е целият Израел. Този лозунг не призовава за мир или две държави. Той призовава за изтриване на една държава-членка на ООН и нейните 7 милиона жители. Това е дефиницията за геноцид, маскирана като борба за права.

7. Заключение

Израел е предният пост на цивилизацията. Това е единствената демокрация в региона, заобиколена от "огнен пръстен" на средновековен фундаментализъм.

Историята ни учи едно: Империите на Адриан, Хитлер и Сталин падат. Но този малък, упорит народ, който цени живота повече от смъртта, винаги оцелява.