Защо сатрапите сънуват кошмари за "Отвореното общество"? (И случаят с България)

В днешния политически речник на България (а и на Унгария, Русия и Турция) има една дума-плашило. Дума-бухалка. "Соросоид".

Ако попитате някой местен дерибей какво точно значи това, той ще ви каже нещо за "джендъри", "световна конспирация" и "чужди агенти". Но истината е много по-проста и много по-неприятна за тях. Джордж Сорос е ученик на философа Карл Попър. Той кръщава фондацията си "Отворено общество" в чест на идеите на своя учител.

А от какво се страхува всеки сатрап, бил той в Кремъл или в Сараите? Страхува се от Отвореното общество.

Страхът от светлината

В затвореното общество (племето, мафията, феодалното владение) властта е тайна. Решенията се вземат "на тъмно", парите се разпределят под масата, а критиката е предателство. В отвореното общество (по Попър) всяко твърдение подлежи на проверка. Всяка власт подлежи на смяна.

Когато Пеевски и неговите медийни бухалки крещят срещу "соросоидите", те не бранят "българщината". Те бранят правото си на безотчетност. Фондация "Отворено общество" (и подобните ѝ НПО-та) правеха едно просто нещо: финансираха граждански контрол, независима журналистика и образование. Те учеха хората, че "Царят е гол". За един олигарх няма по-голям кошмар от гражданин, който може да мисли критично.

Регресът на България

Има една тъжна корелация. Откакто големите донори на гражданското общество (включително "Отворено общество") намалиха присъствието си в България, смятайки ни за "готова европейска държава", демокрацията ни тръгна назад.

Оставено без "имунната система" на силен неправителствен сектор, тялото на държавата беше превзето от вируса на корупцията.

• Медиите бяха изкупени и унищожени.
• Прокуратурата стана частна гвардия.
• Институциите спряха да работят за хората.

Това е "Затвореното общество" в действие. То не се нуждае от бодлива тел, за да ви държи в затвора. Достатъчно е да ви убеди, че "всички са маскари", че "нищо не зависи от вас" и че всеки, който говори за свобода, е "платен агент".

Заключение: Битката не е за пари, а за реалност

"Соросоид" е етикет, залепен върху всеки, който дръзне да каже, че 2+2=4, а не колкото каже Партията. Сатрапите, или както Попър ги нарича – "враговете на отвореното общество" – искат да върнат часовника назад. Към племето. Към подчинението.

Ние, като инженери и мислещи хора, знаем, че затворените системи ентропират и умират. Само отворените системи оцеляват. Въпросът е: Ще позволим ли на България да се затвори, или ще държим прозореца отворен, колкото и да духа?

💡 Прочетете предисторията: За да разберете в дълбочина философията, от която се страхуват диктаторите, вижте статията: Карл Попър: Инженерът на свободата.