Битката за Украйна: Морален избор, а не просто геополитика

Има моменти в историята, когато нюансите изчезват. Когато "гледните точки" се стопяват и остава само суровият избор между доброто и злото, между свободата и тиранията. Войната в Украйна е точно такъв момент.

Подкрепата ми за Украйна не е просто политическа позиция. Тя е дълбоко вътрешно убеждение, че всеки народ има свещеното право сам да кове съдбата си, да избира приятелите си и да гради демокрация, без да живее под ботуша на имперски комплекси.

Кръвната връзка: Минало, Настояще и Бъдеще

Много българи забравят или не знаят, че връзката ни с Украйна не е просто съседска – тя е кръвна и историческа.

В миналото: Сърцето на старата Велика България лежи в днешните украински земи. Гробът на хан Кубрат – бащата на нашата държавност – се намира край село Малая Перешчепина, в Полтавска област. Съкровището на Кубрат, символът на нашата сила, е намерено там. Украинската земя пази костите на нашите предци. Ние не сме чужди.

В настоящето: В Украйна живее една от най-големите български диаспори – бесарабските и таврийските българи. Тези хора, които са запазили езика и традициите ни през вековете, днес са под огъня на руските ракети. Много от тях проливат кръвта си на фронта, защитавайки дома си. Когато Русия бомбардира украински градове, тя бомбардира и български домове.

В бъдещето: Мястото на Украйна е в Европа. Като българи, ние вече извървяхме трудния път от постсъветското блато към европейската цивилизация. Наш морален дълг е да подадем ръка на Украйна по същия път – пътят на технологиите, свободата и закона, а не на корупцията и диктатурата.

Войната на "Черните братя"

Ако погледнем отвъд картите и оръжията, тази война е сблъсък на ценности.

Моето лично отношение към случващото се е на погнуса. Тази агресия е мерзко дело на хора, които са пропаднали морално и духовно. В учението на Петър Дънов (Учителя) се говори за т.нар. "Черни братя" – сили, които работят срещу еволюцията, срещу светлината и свободата. Тяхната цел е инволюция, връщане назад към страха, хаоса и подчинението.

Режимът в Кремъл днес е въплъщение на тази тъмна енергия. Това не е сблъсък на интереси, а сблъсък на състояния на духа. Агресорът не може да създава, той може само да руши. Той мрази свободата на другия, защото тя му напомня за собственото му робство.

Заключение

Осъждам категорично руската агресия. Не можеш да наричаш себе си "освободител", докато разрушаваш болници, училища и театри. Не можеш да говориш за "духовност", докато сееш смърт.

Вярвам, че светлината винаги побеждава мрака, макар и цената понякога да е ужасяваща. Украйна днес плаща тази цена и заради нас.

Затова моят избор е ясен. За свобода. За демокрация. За бъдещето.

Слава на Украйна!