– Затегнете коланите! – каза таткото на Анди и запали колата. – Отиваме на коледното парти на фирмата! – Бип-буп! Анализ на настроението: Празнично! – изписука Банди от задната седалка. – Вероятност за пица: 100%.
Пристигнаха в огромен детски център. Първото нещо, което Анди видя, бяха високите стени за катерене. – Еха! Ще се кача до тавана! – извика той и се затича. Сложиха му колан и той тръгна нагоре. Но на третата стъпка погледна надолу. Татко изглеждаше малък. Банди изглеждаше като точилка. – Опа! – каза Анди и се залепи за стената като гущер. – Тате, свали ме! Тук е много високо! – Бип-буп! Гравитацията е опасна сила! – съгласи се Банди.
След като стъпи на твърда земя, Анди реши, че летенето е по-безопасно от катеренето. Хукна към батутите. Там беше страхотно! – Подскок! Още един! – Анди летеше във въздуха. До него скачаше едно момиче с плитки. Тя взе едно меко кубче от дунапрен и – ПЛЯС! – уцели Анди по рамото. Войната започна! Анди се гмурна в басейна с дунапрен, подаде глава и хвърли две кубчета наведнъж. Банди се опитваше да бъде съдия, но и той отнесе едно кубче в антената.
После дойдоха Елфите. Те танцуваха смешно, пееха песни за елени и правеха влакче с децата. – Време е за пица! – обяви един елф. Анди изяде две парчета с много кашкавал. Беше толкова вкусно, че се оцапа до ушите.
И тогава... звънна звънче. – Хо-хо-хо! Възрастен мъж с червен костюм и голям чувал седна на трона в ъгъла. Всички деца се наредиха на дълга, дълга опашка. Анди погледна опашката. Погледна и татко си. Татко точно в този момент помагаше да се разчистят масите и носеше купчина чинии към кухнята. Гръбът му беше обърнат.
– Бип-буп! Анди, редът е номер 45. Ще чакаме 20 минути – пресметна Банди. – Няма време за чакане, Банди! Това е специална операция! – пошепна Анди.
Той се наведе ниско, шмугна се покрай елфите, мина под масата с напитките и изскочи точно пред Дядо Коледа, пререждайки всички деца. – Ехо! Аз съм Анди! – извика той, преди някой да успее да каже „Коледа“. – Бях много послушен... е, почти! Дядо Коледа се изненада, разсмя се и му подаде шарен пакет. – Заповядай, бързак такъв!
Когато татко се върна, избърсал ръцете си, Анди вече беше разопаковал подаръка си и си играеше доволно. – Анди? Кога успя? – попита татко изумен. – Бип-буп! Скоростта на Анди е по-висока от скоростта на светлината, когато има подаръци! – обясни Банди.
Опасна работа е този Анди!