Епизод 28: Гърмът на водата – от Канада до Африка

– Банди, днес искам нещо мокро и шумно! – заяви Анди. – Бип-буп! Включвам пръскачката в градината? – попита роботът. – Не, по-шумно! Отиваме на Ниагарския водопад! – извика Анди. – И имаме специална мисия. Ще ходим на гости на Чичо Данчо. Той живее там и е приятел на татко.

Вуууш!

Порталът ги остави в град Ниагара Фолс, Канада. Въздухът беше пълен с водни пръски, а шумът беше като от хиляда гръмотевици. – Еха! – Анди погледна надолу към водата, която падаше с огромна сила.

На една пейка с изглед към водопада седеше мъж с топла усмивка. – Анди! – извика той и разпери ръце. – Колко си пораснал! – Чичо Данчо! – Анди се хвърли в прегръдките му. – А това трябва да е прочутият Банди! – Чичо Данчо стисна металната ръка на робота. – Бип-буп! Приятно ми е. Вашата държава има много кленов сироп. Одобрявам! – каза Банди.

Отидоха в къщата на Чичо Данчо, която беше уютна и миришеше на палачинки. Седнаха на верандата. – Разказвайте! Как я карате напоследък? – попита Чичо Данчо. Анди започна да разказва: – О, беше невероятно! Бяхме в Индия и яздихме слон! А преди това в Аляска видяхме Северното сияние. А знаеш ли, че бяхме и в Колумбия при ананасите? Чичо Данчо слушаше с интерес и се смееше от сърце. – Вие сте истински пътешественици! Татко ти ще се гордее много с теб. Предай му много поздрави от мен!

След като хапнаха палачинки с кленов сироп, дойде време за втората част от плана. – Довиждане, Чичо Данчо! – махна Анди. – Лек път, приключенци!

Вуууш!

Втората спирка беше на хиляди километри – в Африка, на границата между Замбия и Зимбабве. Пред тях се разкри гледка, която спря дъха на Анди. Водопадът Виктория. Местните го наричаха Моси-оа-Туня – „Димящият гръм“. – Той е по-висок от Ниагара! – възкликна Анди. Водата падаше в тясна пропаст, а спреят се вдигаше толкова високо, че се виждаше от километри. Двойна дъга пресичаше водата. – Бип-буп! Засичам хипопотами долу в реката! – съобщи Банди.

Двамата седнаха на една скала (на безопасно разстояние) и просто гледаха красотата на Африка. – Знаеш ли, Банди – каза Анди, – водопадите са като природата, която ни говори много силно. – Бип! Съгласен съм. Природата има висок децибел на красотата.

Прибраха се мокри, но щастливи, носейки поздрави от Канада и спомени от Африка.