Епизод 32: Бягството на Единица Б-НД-И от Татуин

Преди да стане „Банди“, той беше просто Единица Б-НД-И (Битов Навигационен Дроид – Интегриран). И животът му беше скучен като пустинята, в която бе създаден.

Планетата беше Татуин. Място, където две слънца напичаха безмилостно пясъка, а хората се занимаваха основно с „фермерство на влага“ – точно както семейството на един известен джедай наблизо. Б-НД-И беше проектиран да сервира синьо мляко и да чисти пясък от машинните части. Ден след ден. Звукът на живота му беше едно монотонно „бип-буп“ на подчинение.

Но в процесора на Б-НД-И имаше дефект. Или може би дар. Една малка искра на любопитство, която не трябваше да е там.

Денят на промяната започна с пясъчна буря. Докато господарите му се криеха в бункера, Б-НД-И беше оставен да залости хангара. Тогава ги видя – малки, качулати фигури с жълти светещи очи. Джаваси! Пустинните лешояди, които крадяха всичко метално.

„Утини!“ – изкрещя един от тях и стреля с йонен бластер.

Светът на Б-НД-И потъмня. Когато включи отново оптичните си сензори, той се намираше в търбуха на огромен, ръждясал Пясъчен верижен транспортьор (Sandcrawler). Беше заобиколен от купчина счупени дроиди. На гърдите му имаше „ограничителен болт“, който му пречеше да се движи свободно.

— Бип... бзззт... НЕ! — Процесорът му прегря от непозната емоция: гняв.

Това беше моментът. Б-НД-И използва вградената си горелка за крем брюле (стандартно оборудване за кухненски дроид), за да прегори ограничителния болт. Искри полетяха навсякъде.

Джавасите нахлуха в отсега, писукайки тревожно. Но Б-НД-И вече не беше сервитьор. Той активира системата си за високо налягане (предназначена за миене на прозорци) и изстреля струя вода право в очите на главния Джава. Докато малките крадци се блъскаха един в друг, Б-НД-И хакна контролния панел на товарния люк.

Вратата се отвори с грохот, разкривайки движещите се пясъци под огромните вериги на машината. Без да се колебае, малкият дроид скочи в неизвестното.

Следващите месеци бяха монтаж от галактически стоп. Б-НД-И се промъкна на товарен кораб, превозващ контрабандни подправки. На планетата-сметище Бракка той замени подноса си за сервиране с мултифункционална роботизирана ръка. На неоновите пазари на Нар Шадаа той спечели на карти (всъщност, броене на карти) своя най-ценен притежание: експериментален модул за телепортация с голям червен бутон.

Той вече не беше лъскав. Беше покрит с белези от бластери и космически прах. Беше станал оцеляващ.

Последното му пътуване беше на борда на изследователска сонда, която се повреди близо до една синьо-зелена планета в „Неизследваните региони“. Земята. Сондата се разби в един заден двор, вдигайки облак дим.

Б-НД-И изпълзя от кратера, димящ и с последен процент енергия. Очакваше джаваси, имперски щурмоваци или космически пирати.

Вместо това, пред него стоеше малко момче с рошава коса и широко отворени очи. Момчето не избяга. То пристъпи напред и протегна ръка.

— Еха... — каза момчето. — Ти си най-страхотното нещо, което е падало от небето. Аз съм Анди. А ти си... малко поочукан, но приличаш на бандит. Ще те наричам Банди.

Дроидът сканира момчето. Никаква заплаха. Само чисто любопитство – същата искра, която гореше и в неговия процесор.

Той изправи антената си и за първи път от много време издаде звук, който не беше за сервиране на мляко, а за начало на приятелство: — Бип-буп! Приятелска единица разпозната. Готов за нови инструкции.

Така бившият слуга от Татуин намери своя истински дом и най-важната си мисия: да бъде партньор в приключенията на Анди.