Епизод 33: Операция „Морско дъно“ – Спасяването на Ламанша

Анди гледаше новините с широко отворени очи. На екрана се виждаха огромни опашки на гарата „Сейнт Панкрас“ в Лондон и „Гар дю Нор“ в Париж. Репортерът говореше за „сериозна авария в електрозахранването“ дълбоко под морското дъно.

— Банди, чу ли това? — попита Анди. — Хиляди хора са заседнали в тунела под Ламанша. Влаковете не мърдат, няма отопление, а навън е ледена зима!

Банди превключи очите си в режим „Диагностика на инфраструктурата“. — Бип-буп! Анализирам ситуацията. Скъсани кабели на контактната мрежа в Сектор 4. Влакът Le Shuttle е блокирал пътя на три композиции Eurostar. Ремонтните екипи не могат да достигнат до мястото заради високо напрежение и тесен достъп. Шанс за спонтанно оправяне: 0.02%.

— Значи е време за нас! — реши Анди. — Трябва ни план.

Банди извади устройството си за телепортация. ВУУШ!

Двамата се озоваха в тесния сервизен тунел, на 75 метра под морското дъно. Въздухът беше хладен и влажен, а стените вибрираха от огромното тегло на океана отгоре. В далечината се виждаха светлините на закъсалия влак — огромен стоманен гигант, потънал в мрак.

— Банди, виж! Кабелите висят от тавана като гигантски спагети — посочи Анди. — Ако някой влак тръгне сега, ще стане късо съединение.

— Бип-буп! Моят магнитен захват може да задържи кабелите, но ми трябва енергиен мост, за да захраня двигателите на влака — обясни роботът. — На Татуин често поправяхме стари сонди под напрежение. Принципът е същият, само че тук има много повече вода.

Анди извади своята мултифункционална лазерна отвертка (подарък от Банди). — Ти дръж кабелите, а аз ще се опитам да пренасоча резервния ток от сервизните системи.

Мисията беше опасна. Банди разпери металните си ръце и използва антигравитационния си модул, за да полети към тавана. С мощни магнитни полета той започна да привлича скъсаните проводници, подреждайки ги обратно в жлебовете им. Искри прехвърчаха около него, осветявайки тунела в призрачно синьо.

Междувременно Анди се беше мушнал под контролния панел на влака. Пръстите му се движеха бързо по кабелите. — Още малко... Банди, дай ми импулс сега!

Роботът изпрати контролиран енергиен разряд през своята антена. БЗЗЗЗТ! Светлините във влака премигнаха и изведнъж светнаха ярко. Климатичната инсталация забръмча, а по високоговорителите се чу гласът на машиниста: „Дами и господа, имаме захранване! Тръгваме!“

— Успяхме! — извика Анди и даде „петица“ на металната ръка на Банди.

Но работата не беше свършена. Трябваше да излязат оттам, преди следващият влак да е минал. Банди бързо прибра инструментите си. — Бип-буп! Време за евакуация. Трафикът се възстановява. Системите показват 100% стабилност.

ВУУШ!

Двамата се върнаха в топлата стая на Анди точно навреме, за да чуят по новините: „Необяснимо бързо възстановяване на системите в Евротунела. Инженерите говорят за техническо чудо.“

Анди се усмихна и погледна към Банди, който вече се беше заел да подрежда хокейната екипировка за утрешната тренировка. — Не е чудо, Банди. Просто добра екипна работа.

— Бип-буп! И малко галактическа технология — добави роботът, смигайки с един диод.