Епизод 6: Изгубеният свят и малкият Трицератопс

Тази вечер Анди беше подредил своите пластмасови динозаври покрай влаковите релси. Един голям Тиранозавър стоеше до гарата, а малките динозавърчета се возеха във вагона за въглища. – Внимавай, малък приятел! – говореше си Анди. – Джунглата е опасна!

Зззът... Клик! Банди се събуди на рафта. – Бип-буп! Анди, сензорите ми засичат вибрации от далечното минало. Много далечното! Преди милиони години! – При динозаврите ли? – попита Анди и скочи от леглото. – Точно така. И някой там е сам и уплашен.

Анди грабна своята шапка на машинист (за кураж). Банди натисна звездното копче. Вуууш! Порталът светна в наситено, диво зелено. Отвътре лъхна топъл въздух, миришещ на мокра пръст и огромни папрати.

Двамата скочиха в миналото.

Озоваха се в гора, където дърветата бяха високи колкото блокове. Всичко беше огромно – дори листата бяха големи колкото чадъри. – Тихичко! – прошепна Анди. Чуха тихо скимтете: Ииих... ииих...

Зад един голям храст се криеше малко динозавърче. То имаше три малки рогчета на носа и голяма костна "яка" зад главата. Беше бебе Трицератопс, не по-голямо от голямо куче. – Здравей, мъниче – каза Анди и протегна ръка. – Загуби ли се? Динозавърчето го подуши и се гушна в краката му. То трепереше.

Внезапно земята се разтресе. БУМ... БУМ... БУМ... Птиците отлетяха от дърветата. – Бип-буп! Тревога! – очите на Банди станаха червени. – Приближава се голям хищник! Клас: Тиранозавър!

След миг дърветата се разтвориха и се показа огромна зъбата глава. Тиранозавърът изръмжа толкова силно, че косата на Анди се развя. Той търсеше бебето.

– Трябва да го спасим! – извика Анди. – Но той е твърде голям, не можем да се бием с него! Анди погледна робота и се сети за нещо. – Банди, имаш ли високоговорители? – Имам вградена аудио система, Анди! – Добре! Спомняш ли си как свири най-големият и мощен парен локомотив на света? – Бип-буп! Имам записа в базата данни! – Пусни го! Сега! На максимална сила!

Банди отвори уста (която всъщност беше малка решетка) и оттам излезе звук, по-силен от гръмотевица: ТУУУУУУУ-ТУУУУУУУУ!

Звукът на гигантския, ядосан "железен звяр" отекна в джунглата. Тиранозавърът спря. Той никога не беше чувал такова животно. Ушите му (ако имаше такива) писнаха. Той погледна объркано малкото момче и робота, реши, че тук има някакво невиждано чудовище, по-страшно от него, и... побягна назад в гората!

– Ура! – извика Анди. – Изплашихме го!

В този момент от другата страна на поляната се чу тежък тропот, но по-бърз и ритмичен. Една огромна майка Трицератопс изтича на поляната. Тя дулшеше въздуха тревожно. Малкото динозавърче изцвича радостно и хукна към майка си. Тя го побутна нежно с нос.

– Семейството е събрано – каза Банди. – Бип-буп! Порталът ни чака!

Майката погледна Анди и Банди с благодарност и издаде тих, гърлен звук, сякаш казваше "Благодаря".

Двамата скочиха в зелената светлина точно преди тя да изгасне.

Когато се върнаха в стаята, всичко беше тихо. Само пластмасовият Тиранозавър стоеше до гарата. Анди го взе и го сложи да легне настрани. – Тази вечер няма да плашиш никого – каза той.

– Ти беше много смел, Анди – каза Банди, докато се нагласяше за сън. – Използва ума си, вместо сила. – А ти имаш най-силната свирка на света! – усмихна се Анди.

Лека нощ, малки и големи динозаври.