Ние живеем в свят, построен от идеи. Сградите, в които спим, законите, които спазваме, и алгоритмите, които управляват телефоните ни, не са възникнали от нищото. Те са резултат от верижна реакция на мисълта, започнала преди хилядолетия.
В Lachezar's Lab не разглеждаме философията като абстрактно бълнуване, а като софтуера на цивилизацията. За да разберем днешния ден – от геополитиката на Китай до етиката на Изкуствения интелект – трябва да познаваме изходния код.
Тази статия представя "Индекса на влияние" (IV) – нашият опит да класифицираме обективно титаните на човешката мисъл. Това не е класация за популярност. Това е анализ на тежестта, с която тези умове са изкривили тъканта на историята.
📐 Методология: Как измерваме неизмеримото?
За да съставим този индекс, използвахме три основни метрики, които превръщат абстрактното влияние в числова стойност (от 1 до 100):
- F-Score (Foundational / Основополагащ принос):Създал ли е мислителят нова дисциплина? (Напр. Аристотел – Логика; Адам Смит – Икономика).
- R-Score (Revolutionary / Парадигматичен преврат):Променил ли е фундаментално начина, по който светът функционира? (Напр. Маркс и политическите революции; Кант и Коперниковият обрат в мисленето).
- L-Score (Longevity & Reach / Дълголетие и Обхват):Колко века и в колко цивилизации е оцеляла идеята? (Напр. Конфуций доминира Изтока 2500 години).
🏛️ I. Епохата на Първоизточника (Античност)
(От митовете до падането на Рим)
Всичко започва с въпроса "Защо?". В тази епоха се дефинират основните категории: Душа, Материя, Атом, Логика.
| # | Мислител | Период | ИВ | Принос / Профил |
| 1 | Орфей | Митичен | 88 | Тракийският архитект на душата. Дуализъм и музикална хармония. |
| 2 | Лао Дзъ | VI в. пр.н.е. | 80 | Даоизмът: Пътят на естествеността и бездействието (У-вей). |
| 3 | Питагор | VI в. пр.н.е. | 75 | "Числото управлява света". Математическият мистицизъм. |
| 4 | Конфуций | 551–479 пр.н.е. | 95 | Социалният ред и етиката на дълга в Изтока. |
| 5 | Хераклит | 535–475 пр.н.е. | 65 | "Всичко тече". Философията на промяната и Логоса. |
| 6 | Парменид | V в. пр.н.е. | 70 | Бащата на Онтологията. "Битието е едно". |
| 7 | Зенон от Елея | 490–430 пр.н.е. | 60 | Парадоксите на движението (Ахил и костенурката). |
| 8 | Демокрит | 460–370 пр.н.е. | 78 | Атомизмът: Вселената е атоми и празнота. |
| 9 | Сократ | 470–399 пр.н.е. | 90 | Майевтиката. "Аз знам, че нищо не знам". |
| 10 | Платон | 428–348 пр.н.е. | 100 | Идеализмът. Държавата и светът на формите. |
| 11 | Аристотел | 384–322 пр.н.е. | 100 | Логиката, Етиката, Биологията. "Учителят на тези, които знаят". |
| 12 | Менций | IV в. пр.н.е. | 65 | "Вторият мъдрец" на Конфуцианството. |
| 13 | Джуандзъ | IV в. пр.н.е. | 60 | Даоистки скептицизъм и свобода на духа. |
| 14 | Пирон от Елида | IV в. пр.н.е. | 60 | Бащата на Скептицизма. Въздържане от съдене (Епохе). |
| 15 | Зенон от Китион | 334–262 пр.н.е. | 70 | Бащата на Стоицизма. Живот в съгласие с природата. |
| 16 | Епикур | 341–270 пр.н.е. | 65 | Удоволствието като липса на болка (Атараксия). |
| 17 | Цицерон | 106–43 пр.н.е. | 62 | Римският републиканец. Правото и дългът. |
| 18 | Лукреций | 99–55 пр.н.е. | 58 | Популяризатор на атомизма ("За природата на нещата"). |
| 19 | Сенека | 4 пр.н.е.–65 н.е. | 65 | Стоицизъм за политици. Писма до Луцилий. |
| 20 | Филон Юдейски | 20 пр.н.е.–50 н.е. | 65 | Синтезът между Библията и Гръцката философия (Логос). |
| 21 | Епиктет | 55–135 н.е. | 65 | Робът-философ. Дихотомията на контрола. |
| 22 | Марк Аврелий | 121–180 н.е. | 75 | Императорът-стоик. "Към себе си". |
| 23 | Нагарджуна | II–III в. н.е. | 70 | Будистката логика на "пустотата" (Шунята). |
| 24 | Секст Емпирик | II–III в. н.е. | 65 | Систематизатор на античния скептицизъм. |
| 25 | Плотин | 205–270 н.е. | 85 | Бащата на Неоплатонизма. Еманацията на Едното. |
| 26 | Порфирий | 232–304 н.е. | 60 | Ученик на Плотин. "Исагога" (Въведение в логиката). |
| 27 | Свети Августин | 354–430 н.е. | 95 | Християнизираният Платон. "Изповеди" и "За Божия град". |
| 28 | Хипатия | 360–415 н.е. | 50 | Мъченицата на науката в Александрия. |
| 29 | Прокъл | 412–485 н.е. | 68 | Последният велик езически философ. |
| 30 | Боеций | 480–524 н.е. | 63 | "Последният римлянин". Утешението на философията. |
🕌 II. Средновековие и Златен Век
(Мостът между Изтока и Запада)
Докато Европа спи, мисълта се пази и развива на Изток. Фигури като Авицена и Авероес създават медицината и рационализма.
| # | Мислител | Период | ИВ | Принос / Профил |
| 31 | Йоан Филопон | 490–570 | 55 | Критик на Аристотел. Предтеча на инерцията и физиката. |
| 32 | Шанкара | VIII в. | 75 | Върхът на индийската философия (Адвайта Веданта). |
| 33 | Ал-Кинди | IX в. | 65 | "Философът на арабите". Въвежда гръцката мисъл в исляма. |
| 34 | Йоан Скот Ериугена | IX в. | 55 | Ирландски неоплатоник. "За разделението на природата". |
| 35 | Ал-Рази | 865–925 | 60 | Рационалист и лекар. Критик на пророчеството. |
| 36 | Ал-Фараби | 872–950 | 70 | "Вторият учител" (след Аристотел). Политическа философия. |
| 37 | Авицена (Ибн Сина) | 980–1037 | 95 | Лекарят на света. Метафизика на битието. |
| 38 | Ибн ал-Хайтам | 965–1040 | 60 | Бащата на оптиката и научния метод. |
| 39 | Ибн Габирол | 1021–1058 | 60 | Еврейски неоплатоник. "Изворът на живота". |
| 40 | Свети Анселм | 1033–1109 | 65 | Бащата на Схоластиката. Онтологичното доказателство за Бог. |
| 41 | Ал-Газали | 1058–1111 | 60 | Скептикът на исляма. "Несъстоятелността на философите". |
| 42 | Пиер Абелар | 1079–1142 | 60 | Логикът-бунтар. Концептуализъм ("Да и Не"). |
| 43 | Авероес (Ибн Рушд) | 1126–1198 | 90 | Великият Коментатор. Разделя вярата от разума. |
| 44 | Мойсей Маймонид | 1138–1204 | 80 | Рационализиране на Юдаизма. "Пътеводител на колебаещите се". |
| 45 | Джу Си | 1130–1200 | 68 | Неоконфуцианството. Синтез на ученията. |
| 46 | Сухраварди | 1154–1191 | 75 | Философия на Озарението (Ишрак). |
| 47 | Ибн ал-Араби | 1165–1240 | 70 | Великият мистик на Суфизма. "Единство на битието". |
| 48 | Свети Тома Аквински | 1225–1274 | 95 | "Сума на теологията". Най-великият синтез на вяра и разум. |
| 49 | Роджър Бейкън | 1220–1292 | 65 | Доктор Мирабилис. Емпирична наука и оптика. |
| 50 | Джон Дънс Скот | 1266–1308 | 65 | "Тънкият доктор". Волунтаризъм (Волята над интелекта). |
| 51 | Уилям от Окам | 1287–1347 | 80 | "Бръсначът на Окам". Номинализъм и простота. |
| 52 | Майстер Екхарт | 1260–1328 | 60 | Германски мистицизъм. Бог отвъд битието. |
| 53 | Жан Бюридан | 1300–1360 | 55 | Логика и импетус (инерция). "Магарето на Бюридан". |
🔭 III. Ренесанс и Ранна Модерност
(Пробуждането на науката и политиката)
Времето на бунтарите и откривателите. Тук са основите на модерната държава и наука.
| # | Мислител | Период | ИВ | Принос / Профил |
| 54 | Николо Макиавели | 1469–1527 | 85 | Реализмът в политиката. "Владетелят". |
| 55 | Уан Янмин | 1472–1529 | 60 | Китайски идеализъм. "Знанието и действието са едно". |
| 56 | Мишел дьо Монтен | 1533–1592 | 75 | Бащата на есето. Скептицизъм и самоанализ. |
| 57 | Джордано Бруно | 1548–1600 | 58 | Мъченикът на безкрайната вселена. |
| 58 | Франсис Бейкън | 1561–1626 | 75 | Бащата на емпиризма. "Знанието е сила". |
| 59 | Томас Хобс | 1588–1679 | 85 | "Левиатан". Социалният договор. |
| 60 | Рене Декарт | 1596–1650 | 95 | "Мисля, следователно съществувам". Рационализъм. |
| 61 | Блез Паскал | 1623–1662 | 70 | "Облогът на Паскал". Математика и вяра. |
| 62 | Джон Лок | 1632–1704 | 98 | Бащата на Либерализма. Права на човека, Tabula Rasa. |
| 63 | Барух Спиноза | 1632–1677 | 85 | Етиката като геометрия. "Бог или Природата". |
| 64 | Готфрид Лайбниц | 1646–1716 | 80 | Монадология. Оптимизмът. |
| 65 | Пиер Бейл | 1647–1706 | 65 | Енциклопедист-скептик. |
| 66 | Джамбатиста Вико | 1668–1744 | 60 | Философия на историята. |
| 67 | Джордж Бъркли | 1685–1753 | 60 | Субективен идеализъм. "Да съществуваш означава да бъдеш възприеман". |
| 68 | Монтескьо | 1689–1755 | 90 | "Духът на законите". Разделение на властите. |
| 69 | Волтер | 1694–1778 | 92 | Рицарят на свободното слово. Критика на фанатизма. |
💡 IV. Просвещението
(Векът на Разума)
Епохата, която формулира правата на човека, икономиката и моралния дълг.
| # | Мислител | Период | ИВ | Принос / Профил |
| 70 | Дейвид Хюм | 1711–1776 | 88 | Радикален емпиризъм и скептицизъм. |
| 71 | Жан-Жак Русо | 1712–1778 | 90 | "Общественият договор". Суверенитетът на народа. |
| 72 | Дени Дидро | 1713–1784 | 85 | Енциклопедията. Разпространение на знанието. |
| 73 | Адам Смит | 1723–1790 | 95 | "Богатството на народите". Невидимата ръка на пазара. |
| 74 | Имануел Кант | 1724–1804 | 100 | Коперниковият обрат. Категоричният императив. |
| 75 | Едмънд Бърк | 1729–1797 | 75 | Бащата на модерния консерватизъм. |
| 76 | Чезаре Бекария | 1738–1794 | 93 | Реформатор на правото. Против смъртното наказание. |
| 77 | Джеръми Бентъм | 1748–1832 | 80 | Утилитаризмът. "Най-голямото щастие за най-голям брой хора". |
| 78 | Мери Уолстънкрафт | 1759–1797 | 75 | Първият феминистки философ. |
| 79 | Йохан Готлиб Фихте | 1762–1814 | 70 | Субективен идеализъм. |
| 80 | Хегел | 1770–1831 | 92 | Абсолютният идеализъм. Диалектиката. |
| 81 | Фридрих Шелинг | 1775–1854 | 65 | Натурфилософия. |
⚙️ V. Векът на Идеологиите (XIX век)
(Революции, Воля и Екзистенция)
| # | Мислител | Период | ИВ | Принос / Профил |
| 82 | Артур Шопенхауер | 1788–1860 | 80 | Песимизмът. Светът като Воля и Представа. |
| 83 | Огюст Конт | 1798–1857 | 78 | Позитивизмът. Бащата на социологията. |
| 84 | Лудвиг Фойербах | 1804–1872 | 70 | Антропологически материализъм. |
| 85 | Джон Стюарт Мил | 1806–1873 | 85 | Либерализъм. "За свободата". |
| 86 | Сьорен Киркегор | 1813–1855 | 85 | Бащата на Екзистенциализма. Скокът на вярата. |
| 87 | Карл Маркс | 1818–1883 | 98 | Исторически материализъм. Капиталът. |
| 88 | Фридрих Енгелс | 1820–1895 | 85 | Съратникът на Маркс. Диалектика на природата. |
| 89 | Хърбърт Спенсър | 1820–1903 | 65 | Социален дарвинизъм. |
| 90 | Вилхелм Дилтай | 1833–1911 | 70 | Философия на живота. |
| 91 | Ернст Мах | 1838–1916 | 75 | Емпириокритицизъм. Влияе на Айнщайн. |
| 92 | Уилям Джеймс | 1842–1910 | 78 | Прагматизъм. |
| 93 | Фридрих Ницше | 1844–1900 | 93 | "Бог е мъртъв". Свръхчовекът. |
| 94 | Готлоб Фреге | 1848–1925 | 90 | Бащата на аналитичната философия и логика. |
| 95 | Зигмунд Фройд | 1856–1939 | 85 | Психоанализата. Несъзнаваното. |
| 96 | Едмунд Хусерл | 1859–1938 | 80 | Феноменологията. |
| 97 | Анри Бергсон | 1859–1941 | 68 | Интуитивизъм. Жизненият порив. |
| 98 | Джон Дюи | 1859–1952 | 75 | Американски прагматизъм. |
| 99 | Алфред Норт Уайтхед | 1861–1947 | 75 | Философия на процеса. |
| 100 | Макс Вебер | 1864–1920 | 70 | Социология. Протестантската етика. |
🧠 VI. Модерността (XX век и нататък)
(Аналитици, Екзистенциалисти и Постмодернисти)
| # | Мислител | Период | ИВ | Принос / Профил |
| 101 | Бъртранд Ръсел | 1872–1970 | 90 | Логически атомизъм. Пацифизъм. |
| 102 | Джордж Едуард Мур | 1873–1958 | 65 | Етика и здрав разум. |
| 103 | Карл Юнг | 1875–1961 | 70 | Архетипите и Колективното несъзнавано. |
| 104 | Мартин Бубер | 1878–1965 | 60 | Диалогична философия. "Аз и Ти". |
| 105 | Освалд Шпенглер | 1880–1936 | 65 | "Залезът на Запада". |
| 106 | Карл Ясперс | 1883–1969 | 70 | Екзистенциализъм. |
| 107 | Хосе Ортега и Гасет | 1883–1955 | 65 | "Бунтът на масите". |
| 108 | Лудвиг Витгенщайн | 1889–1951 | 98 | Философия на езика. Логико-философски трактат. |
| 109 | Мартин Хайдегер | 1889–1976 | 90 | "Битие и време". Екзистенциална феноменология. |
| 110 | Рудолф Карнап | 1891–1970 | 75 | Логически позитивизъм. |
| 111 | Валтер Бенямин | 1892–1940 | 70 | Критическа теория. Изкуството. |
| 112 | Макс Хоркхаймер | 1895–1973 | 78 | Франкфуртска школа. |
| 113 | Херберт Маркузе | 1898–1979 | 75 | "Едноизмерният човек". |
| 114 | Карл Попър | 1902–1994 | 80 | Отвореното общество. Фалшифицируемост. |
| 115 | Теодор Адорно | 1903–1969 | 75 | Негативна диалектика. |
| 116 | Жан-Пол Сартр | 1905–1980 | 85 | "Екзистенциализмът е хуманизъм". Свобода. |
| 117 | Хана Аренд | 1906–1975 | 70 | Баналността на злото. |
| 118 | Еманюел Левинас | 1906–1995 | 68 | Етиката като първа философия. Лицето на Другия. |
| 119 | Симон дьо Бовоар | 1908–1986 | 70 | "Вторият пол". |
| 120 | Клод Леви-Строс | 1908–2009 | 75 | Структурализъм. |
| 121 | Уилард Куайн | 1908–2000 | 82 | Аналитична философия. |
| 122 | Албер Камю | 1913–1960 | 80 | Философия на абсурда. "Митът за Сизиф". |
| 123 | Ролан Барт | 1915–1980 | 70 | Семиотика. "Смъртта на автора". |
| 124 | Томас Кун | 1922–1996 | 85 | "Структура на научните революции". Парадигми. |
| 125 | Джон Ролс | 1921–2002 | 88 | "Теория на справедливостта". |
| 126 | Мишел Фуко | 1926–1984 | 88 | Власт и знание. |
| 127 | Ноам Чомски | 1928– | 85 | Универсална граматика. |
| 128 | Юрген Хабермас | 1929– | 80 | Комуникативно действие. |
| 129 | Жан Бодрияр | 1929–2007 | 75 | Симулакруми и симулация. |
| 130 | Жак Дерида | 1930–2004 | 85 | Деконструкция. |
| 131 | Ричард Рорти | 1931–2007 | 75 | Неопрагматизъм. |
| 132 | Умберто Еко | 1932–2016 | 70 | Семиотика и литература. |
| 133 | Енрике Дюсел | 1934–2023 | 80 | Философия на освобождението. |
| 134 | Томас Нейджъл | 1937– | 70 | "Какво е да си прилеп?". |
| 135 | Робърт Нозик | 1938–2002 | 78 | Либертарианство. |
| 136 | Сол Крипке | 1940–2022 | 75 | Модална логика. |
| 137 | Даниъл Денет | 1942–2024 | 75 | Атеизъм. Съзнанието като илюзия. |
| 138 | Питър Сингер | 1946– | 75 | Ефективен алтруизъм. |
| 139 | Славой Жижек | 1949– | 70 | Поп-философия. Лакан и Хегел. |
| 140 | Джордан Питърсън | 1962– | 65 | Психология на смисъла. |
| 141 | Ювал Ноа Харари | 1976– | 65 | История на бъдещето. Homo Deus. |
🇧🇬 VII. Българската следа (Завършване на списъка)
(Приносът, който често забравяме)
| # | Мислител | Период | ИВ | Принос / Профил |
| 142 | Св. Константин-Кирил | IX век | 95 | Създателят на Глаголицата. Защитник на правото на език. |
| 143 | Черноризец Храбър | X век | 85 | Първата филологическа защита на славянската култура ("За буквите"). |
| 144 | Презвитер Козма | X век | 80 | Първият социален критик на Средновековието. |
| 145 | Поп Богомил | X век | 90 | Основател на учение, разтърсило цяла Европа (Богомилство -> Катари). |
| 146 | Св. Патриарх Евтимий | XIV век | 85 | Исихазмът и езиковата реформа. |
| 147 | Петър Дънов | XX век | 88 | Учение за Любовта и Мъдростта. Глобално духовно влияние. |
| 148 | Иван Хаджийски | XX век | 80 | Социологът на българската душа. "Оптимистична теория". |
| 149 | Тончо Жечев | XX век | 75 | Философия на историята. "Българският Великден". |
| 150 | Цветан Тодоров | XX/XXI век | 85 | Хуманист, семиотик и изследовател на тоталитаризма. |