Епизод 3: Живият влак в тревата

Беше топла лятна вечер. Анди лежеше по корем на килима и наблюдаваше една малка мравка, която пълзеше по дървената релса на влакчето му. – Виж, Банди! – каза Анди. – Тя се движи точно като малък локомотив.

Роботчето на нощното шкафче премигна. Зззът... Клик! – Бип-буп! Мравките са най-силните строители в природата – каза Банди със светещите си зелени очи. – Искаш ли да видим тяхната гара?

Анди кимна ентусиазирано. Банди натисна звездното копче. Вуууш! Светлината ги обгърна и... Пум!

Озоваха се в гъста джунгла. Но почакайте... това не бяха дървета. Това бяха стръкчета трева, високи колкото небостъргачи! Анди и Банди бяха станали мънички, колкото грахови зърна.

В краката им земята трепереше. Троп-троп-троп! Стотици мравки маршируваха в идеална редица. Всяка носеше на гърба си листо или зрънце. – Ухаа! – възкликна Анди. – Те приличат на безкраен товарен влак!

Внезапно колоната спря. Чу се тревожно скърцане с антенки. Една голяма мравка-началник с блестяща каска тичаше напред-назад. – Авария на пътя! Авария! – викаше тя (или поне така я чуваше Анди благодарение на преводача на Банди).

Анди и роботчето изтичаха напред. Огромен камък (който всъщност беше малко камъче от алеята) се беше търкулнал и беше запушил входа към мравуняка. "Влакът" от мравки не можеше да продължи.

– Трябва да го преместим! – каза Анди. – Но е твърде тежък за тях. Той огледа камъка с погледа на малък инженер. – Банди, ако използваме онази клечка като лост, можем да го повдигнем!

– Бип-буп! Изчисленията са верни! – отвърна роботът. Банди активира своите "Супер-хидравлични ръце". Той хвана дебелата клечка, подпъхна я под камъка, а Анди натисна другия край с цялата си тежест.

– Едно, две, три... напъни! Крррр... Туп! Камъкът се превърте и освободи пътя.

Мравките зажужаха радостно. Колоната потегли отново като добре смазана машина. Началникът-мравка застана пред Анди и му подаде едно малко, прозрачно зрънце захар. – Това е най-сладкото ни гориво! Благодаря ви, великани!

– Бип-буп! Време е за тръгване, Анди! – предупреди Банди, виждайки, че порталът започва да избледнява.

Двамата скочиха през светлината. Когато се озоваха обратно в стаята, всичко изглеждаше нормално. Мравката от релсата вече я нямаше. Анди стискаше в ръката си нещо лепкаво – малкото захарно зрънце.

– Бяха като истински влак, нали, Банди? – промърмори сънливо Анди, гушвайки възглавницата. – Най-добрият екипаж на света – отвърна тихо роботът и изгаси светлините си.