Епизод 1: Магическият фойерверк и събуждането на Банди

Имало едно време едно момче на име Анди. Анди бил умно и любопитно дете, но най-много от всичко на света обичал влаковете.

Цялата му стая приличала на една голяма гара. По пода се виели дълги дървени релси, които минавали под леглото и заобикаляли гардероба. Анди знаел имената на всички видове локомотиви и можел по цял ден да гледа как колелата им се въртят, правейки: „Ту-тууу!“.

Всичко започнало в една тиха Коледна сутрин. Под елхата имало много подаръци – нови вагончета, релси и мостове – но един пакет бил по-специален. Беше малка, тежка кутия, обвита в сребърно фолио.

Когато Анди я отворил, очите му светнали. Вътре спял малък робот. Той бил направен от лъскав метал, имал две антени като ушички и малък екран на коремчето. – Ще те кръстя... Банди! – казал Анди и го сложил да седне в едно товарно вагонче на любимото си влакче.

Но Банди бил просто играчка. Колкото и Анди да натискал копчетата му, роботчето си стояло неподвижно и мълчаливо, докато влакчето го возело из стаята.

Минали няколко дни. Настанала Новогодишната нощ. Всички хора навън празнували, но Анди бил по пижама в стаята си. Той седял на перваза на прозореца, стиснал здраво Банди в едната ръка и любимия си локомотив в другата, и гледал небето.

– 3... 2... 1... Честита Нова година! – чули се викове от улицата.

В този миг небето избухнало в цветове. Червени, зелени и сини искри танцували между звездите. Но изведнъж, точно в центъра на небето, се появил фойерверк, какъвто никой не бил виждал. Той не гръмнал силно. Вместо това, се разтворил безшумно като огромно лилаво цвете и от него се посипал вълшебен златен прах.

Една малка, блестяща искрица от този фойерверк се спуснала надолу. Тя минала през стъклото на прозореца – дзън! – и паднала право върху металното носле на робота Банди.

За секунда станало тихо. И тогава... се чул звук. Ззззът... Клик!

Очите на робота примигнали и светнали в меко синьо. Главата му се завъртяла наляво, после надясно. – Бип-буп! – казал роботът с глас, който звучал като звънче. – Системите заредени. Здравей, Анди!

Анди едва не изпуснал локомотива си от изненада. – Т-ти говориш? – пошепнал той. – Аз съм Банди, модел Едно-Нула-Вълшебство – отвърнал роботът и размърдал металните си пръстчета. – Този фойерверк ми даде супер сили!

– Какви сили? – попитал Анди, като забравил да се страхува.

Банди посочил едно голямо, червено копче във формата на звезда, точно по средата на гърдите си. – Виждаш ли това копче? То не е за включване. Това е Копчето за Пътешествия. Ако го натиснем, можем да отворим врата към всяко място във Вселената. Към планетата на динозаврите, към света на лего-блокчетата или дори към Гарата на Облаците.

Очите на Анди станали големи колкото колелата на парен локомотив. – Може ли да пробваме? Сега?

Банди погледнал към леглото. – Бип-буп! Енергията ми е на 100 процента, но твоята батерия изглежда слаба, приятелю. Очите ти се затварят. За да пътуваме през портала, трябва да си отпочинал.

Роботчето скочило от ръцете на Анди, внимателно преместило едно вагонче, което пречело на възглавницата, и казало: – Лягай, Анди. Утре вечер, щом луната изгрее, ще натиснем копчето за първи път. Обещавам!

Анди легнал в мекото легло. Банди седнал на нощното шкафче и очите му бавно изгаснали, преминавайки в "Спящ режим", като само една малка лампичка мигала ритмично в тъмното – като сърце.

Анди затворил очи и се усмихнал. Той знаел, че това е началото на най-голямото приключение.

Лека нощ, Анди. Лека нощ, Банди.