Епизод 11: Битката на титаните в Големия бариерен риф

Тази вечер Анди си беше сложил очилата за плуване още в леглото. Той дишаше тежко през шнорхел (който всъщност беше сламка) и гледаше картата на света. – Банди, къде е най-големият аквариум на света? – попита той.

Зззът... Бълбук! Роботчето светна в тюркоазено синьо. – Бип-буп! Това не е аквариум, Анди. Това е Големият бариерен риф в Австралия. Единственото живо нещо, което се вижда от Космоса! Искаш ли да се гмурнем? – Но аз не мога да дишам под вода! – притесни се Анди. – Активирам режим "Виртуален Акваланг"! – каза Банди. – Поеми си дълбоко въздух!

Банди натисна звездното копче. Вуууш! Стаята се напълни с мехурчета и синя светлина.

Когато отвориха очи, те плуваха! Наоколо беше вълшебно. Коралите приличаха на подводни градини – розови, лилави и жълти. Пасажи от риби блестяха като сребърни монети. – Дишай спокойно, Анди – каза Банди (чийто глас сега звучеше малко глухо под водата). – Системите за въздух работят.

Изведнъж Анди дръпна робота за ръката. – Гледай! Една анемония! Сред пипалата на мекото растение се показа малка, оранжева рибка с бели ивици. Тя ги погледна с любопитство и мръдна перката си, която беше малко по-малка от другата. – Немо! – извика Анди (през регулатора в устата си). – Здравей, Немо! Рибката направи лупинг около главата на Анди. Беше точно като във филма – игрива и смела.

Но изведнъж... Немо се скри светкавично в анемонията. Всички риби изчезнаха. Водата стана студена. Сянка падна над дъното.

– Бип-буп! Опасност! – изписука Банди. – Засичам два масивни обекта!

От дълбините на океана се появи грамадна Бяла акула. Зъбите ѝ бяха като ножове. Но тя не гледаше към Анди. Тя гледаше към повърхността. Оттам, пляскайки с огромна опашка, се спусна чудовище, което не би трябвало да е тук. Соленоводен крокодил! Най-голямото влечуго на света, дошло от австралийските реки да ловува в океана.

Акулата и крокодилът се сблъскаха. ТРАС! Водата закипя. Акулата захапа бронираната опашка на крокодила, а той се завъртя в своята смъртоносна хватка. Беше битка на титани. Ударните вълни блъскаха Анди и Банди назад към скалите. – Страшно е! – извика Анди.

В този момент на гърдите на Банди започна да мига червена лампа. Пиу-пиу-пиу! – Внимание! – каза роботът с тревожен глас. – Адреналинът е висок, дишаш твърде бързо, Анди! Въздухът в аквалангите е на 5 процента! – Какво?! – стресна се Анди. Той погледна стрелката на бутилката си (наужким). Беше в червената зона. – Имаме 30 секунди преди въздухът да свърши! – извика Банди. – Трябва да изплуваме към портала веднага!

Битката между акулата и крокодила преграждаше пътя им. – Дръж се за мен! – изкомандари Банди. Той включи пропелерите на краката си (като малки турбини). Зззззз! Двамата се изстреляха като торпедо, минавайки точно под корема на борещия се крокодил. Анди усещаше как дробовете му започват да парят. Въздухът свършваше!

– Ето го портала! – посочи Банди. Светлината се виждаше малко по-нагоре. Те плуваха с всички сили. 10 секунди... 5 секунди... Анди пое последната глътка въздух.

Скочиха в светлината.

Пуффф! Анди падна на леглото и си пое дълбоко въздух от стаята. – Ох... дишам! – каза той, опипвайки гърдите си. – Истински въздух! Банди се изтръска (въображаемо) от водата. – Това беше близо, капитане. Никога не забравяй да си гледаш манометъра! – Но видяхме Немо... и най-голямата битка на света! – усмихна се уморено Анди.

Лека нощ, Анди. Лека нощ, океан.