Епизод 12: Свръхзвуковият полет над Гранд Каньон

Тази вечер в стаята на Анди се чуваше само едно: „Фююююют! Буммм!“ Той тичаше с разперени ръце, държейки малък пластмасов самолет, и правеше лупинги над леглото. – Аз съм най-бързият пилот на света! – викаше той.

Зззът... Клик! Очите на робота Банди светнаха в наситено "авиационно" синьо. – Бип-буп! Скоростта ти е едва 5 километра в час, Анди. – отбеляза той. – Ако искаш истинска скорост, ни трябва нещо по-сериозно. Например F-16 "Viper". Двуместен. – Истински изтребител? – спря се Анди. – С форсаж! – намигна роботът.

Банди натисна звездното копче. Вуууш! Вместо обичайния хладен въздух, от портала лъхна миризма на нагорещен асфалт и керосин. Чу се далечен рев на мощни двигатели.

Двамата скочиха и се озоваха на огромна военна писта в пустинята. Слънцето печеше ярко. Пред тях стоеше "Звярът" – сребристо-сив изтребител F-16 с остьр нос и стъклен капак на кабината.

– Бързо, екипировката! – изкомандари Банди. Те (наужким) облякоха специалните зелени гащеризони. – Това е G-костюм – обясни Банди, докато закопчаваше коланите на Анди в предната седалка. – Когато завиваме бързо, той ще ти стиска краката, за да не ти се завие свят. Аз ще съм втори пилот отзад. Системите включени!

Анди хвана лоста за управление. Чувстваше се могъщ. – Кулата, тук е Полет Ехо-Едно. Искам разрешение за излитане! – извика той в микрофона на каската. – Разрешено! – отговори гласът на Банди в слушалките.

Анди бутна ръчката за газта напред. БУУУУМ! Двигателят изрева и самолетът ги залепи за седалките. Излетяха като ракета!

След минути под тях се отвори огромна бездна. Червени скали, дълбоки пропасти и една тънка река долу. Гранд Каньон! – Слизаме ниско! – извика Анди. Те се гмурнаха в каньона. Стените от червен камък преминаваха покрай тях със шеметна скорост. Анди наклони самолета наляво, после надясно, следвайки извивките на реката. Беше като влакче на ужасите, но хиляда пъти по-бързо! – Ухааа! – крещеше Анди. – Това е върхът!

След лудия полет кацнаха обратно в базата. Анди слезе от самолета, краката му леко трепереха от вълнение, но се чувстваше като герой. – Време е за обяд на пилотите! – каза Банди. Заведоха ги в столовата. Там нямаше маси с покривки. Храната беше в специални пакетчета (MRE). – Опитай това – подаде му Банди едно пакетче. Анди го отвори. Вътре имаше енергиен шоколад и нещо като пастет, който се мажеше на бисквити. Не беше като манджата на мама, но беше най-вкусното нещо, защото го ядеше до пистата, гледайки как другите самолети излитат.

Изведнъж всички в столовата станаха на крака и застанаха мирно. Влезе висок мъж с побеляла коса и много звезди на пагоните. Командирът на базата! Генерал Смит. Той се спря пред Анди. – Чух, че си направил отлично прелитане през Каньона, момче. Добър рефлекс!

Анди се изпъна като струна. Той вдигна ръка към челото си и отдаде чест, точно както беше гледал по филмите. – Служа на небето, сър! – извика той. Генералът се усмихна и също му отдаде чест. – Свободно, пилот.

– Бип-буп! Порталът се отваря след 10 секунди! – предупреди Банди. Анди махна за довиждане на генерала и скочиха в светлината.

Когато се приземиха в детската стая, Анди не можеше да си намери място. Той скачаше по леглото. – Банди, видя ли? Генералът ми козирува! А каньонът беше... вжууум! – Спокойно, Ас – каза роботът. – Сърцето ти бие със 120 удара в минута. Трябва да успокоим машината. – Не мога да спя! Аз съм пилот! – Пилотите се нуждаят от почивка преди следващата мисия – каза строго Банди и угаси осветлението.

Анди легна, но още дълго време гледаше тавана, представяйки си, че е небето над Аризона.