Епизод 14: Камилата Аладин, Пирамидите и Поезията на Пустинята

Анди държеше пясъчна топка в ръката си, гледайки я намръщено. „В пустинята е скучно, Банди.“

Зззът... Клик! Роботът светна в яркожълто. „Скучно ли? Готов ли си за 45 градуса жега, хиляди туристи и най-древната загадка на света?“

Вуууш!

Порталът ги стовари директно пред Сфинкса! Гигантската каменна фигура с тяло на лъв и глава на човек се издигаше пред тях под парещото египетско слънце. – Уааау! – възкликна Анди, усещайки горещия въздух в дробовете си. – Добре дошъл в Гиза, капитане. – каза Банди.

Наблизо стоеше туристическа камила с леко отегчен вид. Над нея висеше табелка "Аладин". Собственикът, Мустафа, беше усмихнат и приветлив. – Искате ли да се качите на Аладин, приятели? Най-добрата снимка се прави отгоре!

Анди и Банди (който изглеждаше като странен метален папагал върху седлото) се качиха бързо. Снимките станаха перфектни. – Слизане! – каза Анди. – Плащане! – каза Мустафа, усмивката му изведнъж изчезна. – Нови приятели, стара камила. Сега е двойна цена за слизане. Или оставате на Аладин до залеза.

Анди се стъписа. Камилата Аладин се захили. Банди се разтрепери от гняв – не от жегата. – Грешка в протокола, Мустафа. Ние не плащаме за слизане. Ние имаме собствена транспортна система. Анди, дръж се!

Банди фокусира очите си. – Цел: Върхът на Голямата пирамида. Директна телепортация през портала! – Ама... – започна Анди.

Кратък, остър ВУУУШ!

След миг се озоваха върху самият връх на Великата пирамида в Гиза. Под тях камъните се спускаха в шеметна пропаст, а долу, Аладин и Мустафа изглеждаха като малки, движещи се точки в пясъка.

– Ето, Мустафа! Платено е! – извика Анди и се засмя.

История под звездите

– Чудесно място, за да помислим за историята – каза Банди, докато се наместваше на един огромен, древен каменен блок. – Тази пирамида не е била просто гробница. Тя е инженерно чудо. Древните хора са я построили, за да се подредят по звездите. Виж, тези ъгли вероятно съвпадат с Пояса на Орион в точно определен момент. Те са искали да свържат земното царство с небесното, използвайки геометрия и астрономия.

Докато Банди разказваше, слънцето се скри зад хоризонта. Настъпи пълна тишина. Небосводът се промени. Мастиленочерното небе се изпълни с милиарди звезди. Млечният път се изля като река Нил над пустинята.

Анди се отпусна по гръб. Вятърът шумолеше леко. В този момент, горе, върху хилядолетната архитектура, той усети поезията на времето. Всички проблеми, дори камилата Аладин – изглеждаха малки и незначителни пред величието на Космоса и вечността на камъка.

Уличната храна на Кайро

– Хайде, преди да ни е замразила нощната пустинна магия! – каза Банди. – Имаме последна мисия: улична храна!

ВУУУШ!

Приземиха се на оживена, шумна улица в сърцето на Кайро. Въздухът беше изпълнен с миризма на подправки, изгорял бензин и силна музика. Неоновите светлини се отразяваха в локвита и по паветата. Анди си хареса един малък уличен търговец с огромен метален казан. – Искам от онова! – посочи Анди.

Търговецът с усмивка му сглоби "Сандвичът на Султана": топла, пухкава питка хляб, пълна с хрупкави таамия (египетски фалафел), поръсена със сос от кисело мляко, мента, червен пипер и маринован патладжан. Беше невероятно вкусно – хрупкаво, лютиво и топящо се.

След това Анди изпи една малка, силна чаша чай от каркаде (хибискус), поднесен му от друг търговец. Чаят беше тъмночервен, горещ и много, много сладък.

– Добре, Банди. Мисията е изпълнена. Нахранен съм и съм вдъхновен. Време е да зареждаме батериите.

Зззът... – Цел: Home. Активирай! – каза Банди.

След последния ВУУУШ, Анди се озова в леглото си, превъзбуден от вкуса на таамията, аромата на пустинята и спомена за безкрайните звезди.