Епизод 16: Тайните на Лувъра, Жабешките бутчета и Желязната дама

– Банди, днес ми се носи барета! – заяви Анди и нахлупи една червена шапка на главата си. – Бип-буп! Анализ на облеклото: Френски шик! – одобри роботът. – Координати: Париж, Франция. Да вървим!

Вуууш!

Порталът ги остави точно пред една огромна стъклена пирамида. – Това е Лувърът, Анди! Най-големият музей в света – обясни Банди. – Вътре има 380 000 предмета, но ние ще видим Топ 5 на картините, защото иначе ще ни трябват три години да разгледаме всичко.

Влязоха вътре и Банди влезе в ролята на гид:

1. Мона Лиза (Джокондата): Първо се извиха на опашка пред малка картина зад бронирано стъкло. – Виж я, Анди. Това е леля Лиза. Леонардо да Винчи я е нарисувал така, че ако се мръднеш наляво или надясно, очите ѝ винаги те гледат. А усмивката ѝ? Никой не знае дали се усмихва, или крие тайна. Може би току-що е изяла последния бонбон?
2. Сватбата в Кана Галилея: Срещу Мона Лиза висеше огромна картина, заемаща цяла стена. – Това е най-голямото парти в музея! – каза Банди. – Виж колко много хора, кучета, музиканти и храна. Художникът Веронезе е искал да покаже, че чудесата се случват там, където хората се веселят заедно.
3. Коронацията на Наполеон: – Тук виждаме император Наполеон. Той е бил нисичък, но с огромни амбиции. Виж колко злато, кадифе и важни физиономии! Картината е като снимка от най-скъпото тържество в историята.
4. Свободата води народа: – Тази жена със знамето не е истинска, Анди. Тя е символ. Тя показва, че французите много обичат свободата и са готови да се борят за нея, дори да е малко разхвърляно наоколо.
5. Салът на Медуза: – Това е малко страшно, но важно. Тези хора са претърпели корабокрушение и са на сал в морето. Картината ни учи никога да не губим надежда, дори когато вълните са огромни, защото на хоризонта винаги може да се появи кораб!

След толкова изкуство, коремът на Анди изкъркори на френски. – Време е за обяд! – обяви Банди.

Намериха малко, уютно бистро с карирани покривки. – Една Лучена супа и... Жабешки бутчета! – поръча смело Анди. Супата беше покрита с дебел слой разтопено сирене и препечен хляб. Анди гребна с лъжицата и сиренето се разтегна като ластик. Беше невероятно вкусно. После дойдоха бутчетата. – Приличат на малки пилешки крилца – отбеляза Анди и отхапа. – Хм! Имат вкус на... нежно пиле! Банди, французите знаят какво правят!

След обяда се спуснаха в Парижкото метро. Беше старо, миришеше на гума и забързани хора, но влакчетата фучаха бързо. Слязоха на станция Charles de Gaulle – Étoile. Излязоха и пред тях се извиси Триумфалната арка – гигантска каменна порта, построена, за да минават победителите под нея.

Но черешката на тортата беше накрая. Разходиха се до Марсово поле и там тя блестеше – Айфеловата кула. – Желязната дама! – каза Банди. – Когато са я построили, много хора са я мразели и са я наричали "грозен скелет". А сега всички я обичат. Качиха се с асансьора до върха. Париж блестеше долу като кутия със скъпоценни камъни.

– Merci, Париж! – извика Анди към вятъра. – Au revoir! – добави Банди и отвори портала точно на върха на кулата.