Епизод 17: Голямото Сафари, Раираните коне и Царят на животните

– Банди, сложи си слънчевите очила! – командва Анди, докато нагласяше бинокъла на врата си. – Днес отиваме на най-дивото място на света. – Бип-буп! Слънцезащитните екрани са активирани! – докладва роботът. – Координати: Национален парк Серенгети, Танзания. Африка!

Вуууш!

Горещият въздух ги удари в лицата още преди да отворят очи. Когато го направиха, пред тях се разкри безкрайно море от златна трева, прекъсвано тук-там от самотни дървета с плоски корони, които приличаха на разтворени чадъри. – Добре дошли в саваната! – чу се плътен глас. Пред тях стоеше висок мъж с широка усмивка, облечен в бежови дрехи и шапка. Зад него ръмжеше голям джип без покрив. – Аз съм Кофи, вашият гид. Скачайте, животните не обичат да чакат!

Джипът потегли, подскачайки по черния път. Анди се държеше здраво, а очите му шареха навсякъде. Изведнъж Банди започна да пищи тревожно: – Бип-буп! Грешка в системата! Виждам хиляди баркодове да тичат! Анди се разсмя. – Това не са баркодове, Банди! Това са зебри! Цяло стадо зебри пресече пътя пред тях, вдигайки облак прах. Райетата им трептяха на слънцето, създавайки оптична илюзия, която объркваше не само робота, но и лъвовете.

Кофи спря джипа до една река. – Тихо сега – прошепна той. В калта се въргаляха огромни сиви канари. Една от „канарите“ отвори око, изпръхтя и размаха уши като ветрила. – Слонове! – възкликна Анди шепнешком. Едно малко слонче се опитваше да пръска майка си с вода, но хоботът му все още не го слушаше и то се поливаше само. Банди протегна механичната си ръка и помаха, а слончето му отвърна, като вдигна хобота си като тромпет.

Продължиха навътре в парка. Видяха жирафи, които бяха толкова високи, че закусваха директно от върховете на дърветата, сякаш бяха на втори етаж. Но най-вълнуващият момент дойде накрая. Кофи посочи към една голяма скала (Копие), която се нагряваше на следобедното слънце. Там, с огромна грива, която блестеше като злато, лежеше Той. Лъвът. – Царят спи – каза Кофи. – След лов всички имат нужда от дрямка. Лъвът само прозина, показвайки зъби, големи колкото пръстите на Анди, и отново затвори очи, без да обръща никакво внимание на малкия джип.

Слънцето започна да пада, боядисвайки небето в невероятни цветове – оранжево, лилаво и кървавочервено. Огромното африканско слънце изглеждаше два пъти по-голямо, отколкото у дома. – Африка е магия, нали? – попита Кофи. – Бип-буп! Потвърждавам. Данните показват 100% красота – съгласи се Банди.

Преди да се стъмни съвсем и хиените да излязат на лов, Банди отвори портала точно зад джипа. Анди махна за довиждане на Кофи и на безкрайната савана, отнасяйки със себе си топлината на африканското слънце.