Епизод 20: Сандвичи с мармалад пред Бъкингамския дворец

– Бип-буп! Анди, време е за чай! – обяви Банди и завъртя антените си. – Защо чай? – попита Анди. – Защото отиваме в Лондон! – отговори роботът. – И имаме среща с един много специален джентълмен. Носи синя кабаница и червена шапка.

Вуууш!

Порталът ги остави на перона на гара „Падингтън“. Сред тълпата от забързани хора, едно малко мече с куфарче се приближи към тях и вдигна шапка. – Добър ден! Аз съм Падингтън – каза мечето учтиво. – Вие трябва да сте Анди и Банди. Готови ли сте за разходка? Имам сандвичи за по-късно!

Падингтън ги поведе през града. Първата спирка беше Британският музей (British Museum). – Тук има съкровища от целия свят! – обясни Падингтън, докато минаваха покрай Розетския камък. – Но моето любимо нещо са мумиите на котките от Египет. Те са много тихи посетители. Банди сканира една статуя. – Бип-буп! Тази статуя е по-стара от мен с 3000 години!

След музея се качиха на известния червен двуетажен автобус. Качиха се най-горе, разбира се! – Дръжте се! – извика Падингтън, когато автобусът зави покрай Биг Бен. Часовниковата кула беше огромна и тъкмо удряше часа. Бонг! Бонг!

Слязоха до река Темза и видяха Лондонското око (London Eye) – гигантско виенско колело. – Прилича на колело на велосипед за великани! – засмя се Анди.

Разходиха се по моста Тауър Бридж, който приличаше на замък над водата. Падингтън им разказа как веднъж един автобус е трябвало да прескочи моста, докато се е отварял! – Надявам се нашият автобус да не прави така – каза притеснено Банди.

Последната спирка беше най-важната. Отидоха пред Бъкингамския дворец, където живее кралят. Гвардейците стояха неподвижно с високите си черни шапки. – Те никога не мърдат – пошепна Падингтън. – Дори ако ги попиташ дали обичат мармалад.

Уморени от разходката, тримата седнаха на зелената трева в близкия парк Сейнт Джеймс. Пред тях езерото блестеше, а патиците и лебедите плуваха спокойно. Падингтън отвори старото си куфарче. – Време е за подкрепление! Той извади сандвичи, намазани дебело с оранжев мармалад от портокали. – Това е най-добрата храна за мечета... и за момчета, и за роботи! – каза той. Анди отхапа. Беше сладко, лепкаво и много вкусно. Дори даде трохичка на една смела патица.

– Благодаря ти, Падингтън! – каза Анди. – Лондон е чудесен, особено с такъв гид. – Винаги сте добре дошли! – помаха им мечето, докато си облизваше мустаците от сладкото.

Банди отвори портала и те се прибраха, а в джоба на Анди все още имаше малко пакетче портокалов мармалад за спомен.