Епизод 24: Мисия „Лунен подскок“ и аварийното кацане

– Банди, днес не ми се ходи никъде по земята. Искам да видя звездите отблизо! – каза Анди, докато гледаше нощното небе през прозореца. – Бип-буп! Инициализиране на протокол „Аполо“. – очите на Банди светнаха в червено. – Внимание! Атмосферата там липсва. Трябват ни скафандри!

Роботът избръмча и около Анди се материализира бял, лъскав костюм с голям стъклен шлем. Банди пък си пусна малки реактивни двигатели на краката.

Вуууш!

Вместо на твърда земя, те се озоваха в тясна метална кабина, пълна с копчета и мигащи лампички. През малкото триъгълно прозорче се виждаше сива, надупчена повърхност, която се приближаваше бързо. – Ние сме в спускаемия апарат! – извика Анди. – Като истински астронавти!

Изведнъж алармата запищя. ПИУ-ПИУ-ПИУ! – Тревога! – изкънти гласът на Банди. – Компютърът прегрява! Грешка 1202! Горивото свършва! Скоростта е твърде висока! Кабината се разтресе. Анди хвана здраво дръжките на седалката. – Банди, направи нещо! Ще се разбием в онзи кратер! – Бип-буп! Поемам ръчно управление! – Банди включи кабел от пръста си директно в таблото на кораба. – Изчисляване на траектория... Корекция на ъгъла... Запалване на спирачните двигатели след 3... 2... 1... СЕГА!

БУУУМ! Двигателите изригнаха огън. Корабът забави рязко, точно над острите скали. Прах се вдигна на облаци около тях. Последва лек трус и... тишина. – Кацането успешно – докладва Банди. – Добре дошли в Морето на спокойствието.

Анди отвори люка и слезе по стълбичката. Щом стъпи на сивия прах, той се почувства лек като перце. – Еха! – Анди направи една крачка и... полетя! Той подскочи пет метра нагоре, превъртя се във въздуха и кацна меко. – Тук съм като супергерой! – засмя се той. Гласът му звучеше странно в шлема.

Банди също излезе, но понеже беше тежък метал, той подскачаше само по малко. – Гравитацията е 1/6 от земната – обясни той. – Идеално за „Лунна гоненица“! Двамата започнаха да тичат, или по-скоро да правят гигантски скокове над кратерите, оставяйки смешни следи в лунния прах, които щяха да останат там завинаги.

Намериха стар „Лунен роувър“ – изоставена количка, която приличаше на бъги. Банди я поправи за секунда и двамата направиха скоростна обиколка около една голяма скала. Накрая седнаха на ръба на един кратер. Анди извади от джоба на скафандърa си пакетче. – Време за обяд! – каза той. – Космически сладолед! Това беше сух, хрупкав сладолед на прах, който се топеше в устата.

Докато хапваха, Анди посочи нагоре. В черното небе висеше огромна, синьо-бяла топка. – Виж, Банди! Това е Земята. Изглежда толкова малка оттук. – Бип-буп! Малка е, но е единствената, която имаме – каза мъдро роботът.

Анди махна за довиждане на синята топка, Банди отвори портала и те се прибраха в стаята си, където гравитацията отново ги залепи за пода, но сънищата им останаха леки и летящи.