Епизод 27: Глетчерен сладолед и бягане с елени във Финландия

Анди лежеше под три завивки, а лицето му беше червено като зрял домат. Термометърът под мишницата му изписка тревожно. – 38.5... Ох, Банди, целият горя! – изпъшка Анди. – Чувствам се като печена наденичка.

Роботчето на нощното шкафче светна в синьо. – Бип-буп! Анализ на хардуера: Термално прегряване. Система: Грип. Предложение: Спешно охлаждане в Лапландия, Финландия!

Анди само кимна (нямаше сили за повече), а Банди натисна звездното копче. Вуууш!

Порталът се отвори право в средата на безкрайна бяла пустиня. Въздухът беше толкова студен, че веднага „изсмука“ горещината от челото на Анди. – Ооо, това е по-добре от компрес с оцет! – каза Анди, докато стъпваше по леда по пижама и дебел халат.

– Бип-буп! Трябва ни вътрешно охлаждане – обяви Банди и извади малка сребърна лъжичка от коремчето си.

Те се намираха до един древен глетчер. Банди започна да стърже чист, прозрачен лед, който синееше на светлината. – Ето, Анди. Това е „Глетчерен сорбе“ – реколта от преди 10 000 години. Без захар, само витамин „Студ“!

Анди започна да яде ледените стърготини. Бяха невероятни – топяха се в устата му и охлаждаха гърлото му. – По-вкусно е от истински сладолед! – закиска се той.

Но точно тогава зад една ледена скала се появиха два големи рога. После – голяма влажна муцуна. Беше огромен северен елен с дебела козина. – Бип-буп! Внимание! Местен жител. Опитвам превод... – Банди избръмча. – Еленът казва: „Това е моят глетчер! Кой ми яде десерта?“

Еленът изпръхтя и тръгна към тях. – Бягай, Банди! – извика Анди.

Започна лудо преследване по снега. Анди, който допреди малко нямаше сили да си вдигне главата, сега тичаше като олимпиец. Еленът ги гонеше и се опитваше да закачи халата на Анди с рогата си, но не за да го нарани, а сякаш искаше да се бори. – Той иска да си играем! – извика Анди, докато правеше зигзаг между елите.

– Бип-буп! Сърдечният ритъм е отличен! Потта изхвърля вирусите! – анализираше Банди, докато препускаше на малките си метални крачета.

Накрая еленът се умори, спря и им махна с опашка. Анди се хвърли в преспа сняг, дишайки тежко, но с усмивка. – Банди... провери пак...

Роботът допря сензора до челото му. – 36.6! Бип-буп! Температурата е нормализирана. Грипът се уплаши от елена и избяга.

Обратно в стаята, Анди веднага заспа дълбок и спокоен сън. Опасна работа е тоя Анди – дори грипът не може да го хване на едно място!