Епизод 28: Среща с гигантите и ритъма на Африка

В стаята на Анди хвърчаха листове. Той се опитваше да нарисува слон, но рисунката приличаше по-скоро на голям сив облак с крака. – Не става, Банди! – въздъхна той. – Не мога да нарисувам нещо, което не разбирам.

Роботът Банди премигна. – Бип-буп! Липса на данни. За да разбереш слона, трябва да усетиш земята, по която стъпва. Координати: Танзания, Източна Африка. Приготви се за телепортация!

Анди грабна шапката си, Банди натисна червения бутон и... ВУУШ!

Озоваха се насред златната савана. Горещият въздух миришеше на суха трева и диви билки. До тях спря джип, управляван от висок мъж с широка усмивка – рейнджър Джабари. – Джамбо! (Здравейте!) – поздрави той. – Добре дошли в дома на гигантите.

Джабари ги отведе при слоновете. Анди видя малкото слонче и, забравяйки правилата, се затича да го гушне. Огромната майка слонка веднага разпери уши и наду хобота си: ТРРРУУУУУУ!

Джабари спаси положението, като дръпна Анди назад и с жестове успокои майката. – Саваната не е зоопарк, Анди – каза той сериозно. – Тук се гледа със сърцето, не с ръцете. Но ти си уплашен. Ела, трябва да успокоим духа ти. Ще те заведа в моето село.

Джипът спря пред кръг от малки къщички, направени от глина и дърво, подредени като огърлица. Щом слязоха, децата от селото наобиколиха Анди. Те пипаха русата му коса и се смееха, а Анди пипаше шарените им огърлици от мъниста.

– Добре дошли в нашата Бома (село) – каза Джабари.

Вечерта запалиха голям огън в центъра. Една жена с добра усмивка подаде на Анди дървена купа. – Това е Угали – обясни Джабари. – Нашата сила. Прави се от царевично брашно.

– Къде е вилицата? – попита Анди. Джабари се разсмя. – Тук вилицата са твоите пръсти. Гледай! Той откъсна малко парче от бялата каша, направи го на топче с една ръка, направи дупка в средата с палеца си и гребна от соса със спанак и подправки. Анди опита. Беше гъсто, топло и много вкусно. Усещането да яде с ръце го караше да се чувства по-близко до всичко наоколо. – Асанте сана! (Много благодаря!) – каза Анди, повтаряйки думите, които чу от другите.

После започна музиката. Но не от радио. Мъжете и жените започнаха да пеят само с гласовете си, а краката им удряха земята в ритъм. Това беше танцът на воините. Мъжете скачаха невероятно високо, прави като струни.

– Те скачат, за да покажат силата си – обясни Джабари. – Опитай!

Анди влезе в кръга. Той не можеше да скача толкова високо, а Банди танцуваше, като премигваше в такт с лампичките си. Всички се смееха и пляскаха. Под звуците на африканската песен, Анди усети как страхът от слона изчезва и на негово място идва уважение.

Когато се прибра в стаята си, Анди нарисува нова картина. На нея имаше слон, но до него имаше и огън, и танцуващи хора, и купа с Угали. – Ето това – каза той на Банди – е истинската Африка.