Епизод 29: Очите на Бога и най-вкусните наденички

– Банди, днес ще ходим под земята, но ще виждаме небето! – загадъчно каза Анди. – Бип-буп! Логическа грешка! Под земята е тъмно. – възрази роботът. – Не и в пещерата Проходна! – усмихна се Анди.

Вуууш!

Озоваха се пред огромен каменен вход, висок колкото жилищен блок. Там ги чакаше мъж с каска, челник и гащеризон, по който имаше малко засъхнала кал – знак за истински приключенец. – Здравейте, изследователи! – поздрави той с басов глас. – Аз съм Крум. Аз съм пещерняк. Готови ли сте да ви покажа тайните на камъка?

Крум ги поведе навътре. Не беше страшно, а величествено. И тогава Анди го видя. Погледна нагоре и ахна. На тавана на пещерата имаше две идеално оформени дупки с формата на очи. През тях минаваха слънчеви лъчи, които осветяваха пода като прожектори. – Това са „Очите на Бога“ – обясни Крум. – Когато вали дъжд, изглежда сякаш пещерата плаче. – Бип-буп! Сканиране! – Банди погледна нагоре. – Прилича на маската на моя пра-пра-дядо робот! Много е красиво.

Крум им показа и скалните манастири наблизо, издълбани високо в скалите, където някога са живеели монаси. Анди викаше „Ехооо!“, а гласът му се връщаше три пъти по-силен.

Когато слънцето започна да се скрива, излязоха на поляната пред пещерата, точно до река Искър. Крум събра сухи съчки и майсторски запали лагерен огън. – Сега идва най-важната част от експедицията – намигна той.

Извадиха пръчки, нанизаха наденички и започнаха да ги пекат на огъня. Миришеше на дим и вкусно месо. Анди гледаше пламъците и дъвкаше най-вкусната наденичка в живота си. – Чичо Крум, защо обичаш да се вреш в дупките? – попита Анди с пълна уста.

Крум се усмихна, а лицето му беше озарено от огъня. – Защото, Анди, пещерите са последните бели петна на картата. Когато влезеш в нова пещера, ти си като астронавт на друга планета. Виждаш неща, които никой човек не е виждал преди теб – кристали, подземни реки, тишина, която можеш да чуеш. Да си пещерняк означава да си откривател. И малко да се окаляш, разбира се!

– Бип-буп! Аз харесвам наденичките повече от калта! – заключи Банди и всички се разсмяха.

Прибраха се вкъщи, миришещи на лагерен огън, а Анди си обеща, че един ден ще открие своя собствена пещера.