Епизод 30: Секретната мисия „Мадагаскарска почивка“

Коледа беше минала. В стаята на Анди още миришеше на елхови клонки, а под елхата стояха кутиите от новите подаръци. Анди обаче не си играеше с тях. Той седеше на пода, подпрял брадичка на ръцете си, и гледаше към небето.

— Банди, мислил ли си някога какво прави Дядо Коледа днес? — попита той тихо. — Светлините в Лапландия сигурно са изгасени. Елените сигурно спят. Но къде е той? Не може просто да изчезне.

Малкият робот Банди избръмча със сериозен тон. Диодите му преминаха в режим „Дълбок радар“.

— Бип-буп! Анализ на логистичните маршрути. Стартирам глобално сканиране за топлинна сигнатура с висок калориен индекс и празнично излъчване... Открит сигнал! Координати: Остров Мадагаскар. Южно полукълбо.

Анди подскочи.

— Мадагаскар? Там няма сняг! Бързо, Банди, натискай бутона!

ВУУШ!

Вместо уютната стая, под краката на Анди се появи ситен, горещ бял пясък. Въздухът беше солен, а пред тях се простираше безкрайният тюркоазен океан. Под една огромна палма, седнал в шезлонг и облечен в червени шорти на бели снежинки, седеше той – Дядо Коледа. Изглеждаше невероятно изтощен, но щастлив.

Но по-странното беше обкръжението му. Около шезлонга, в пълна бойна готовност и с тъмни очила, стояха четирима пингвини.

— Стой на място, цивилен! — изкомандва Шкипер, като насочи една лъжица към Анди. — Периметърът е отцепен. Ковалски, опции!

— Шкипер, това е Анди. Регистриран в списъка с „Послушни деца“, секция Източна Европа — докладва Ковалски, докато прелистваше някакъв дигитален бележник. — Рико, прибери гранатата от сушена риба!

Дядо Коледа се засмя изнемощяло.

— Оставете ги, момчета. Те са приятели.

Анди се приближи плахо.

— Дядо Коледа, защо си тук с... тях?

— О, Анди — въздъхна старецът. — След вчерашния ден ми трябваха две седмици пълна изолация и най-добрата охрана в света. Тези момчета са експерти по секретните мисии.

Ковалски пристъпи напред, оправяйки очилата си.

— Анди, ти нямаш представа за физическото натоварване на субекта. Да направим изчисленията.

Ковалски начерта формула в пясъка:

Дядо Коледа разполага с 24 часа (86 400 секунди), за да достави подаръци на 3 милиарда деца.

86400 секунди / 3 000 000 000 деца = 0,0000288 секунди на дете

— Чуваш ли, Анди? — продължи Ковалски, докато гризеше парче сушена риба. — Дядо Коледа има само 28,8 микросекунди, за да влезе през комина, да остави подаръка, да изяде бисквитката и да излезе. Това е скорост, която нарушава законите на физиката! Субектът е прегрял!

Шкипер кимна сурово.

— Точно така. Затова сме тук. Докато Белобрадият почива, ние обсъждаме световните дела. Рико току-що докладва за секретна мисия в Зоологическата градина, която включваше два балона, дъвка и много експлозии. Но това е класифицирана информация.

— Ние само пазим спокойствието му — добави Редник, като подаде на Дядо Коледа чаша студен сок от ананас.

Анди седна на пясъка до тях. Беше невероятно да слуша историите на пингвините за техните подводни бази и тайни кодове, докато най-бързият човек в света спеше под сянката на палмата.

— Бабо, дядо... — започна да казва Анди по навик, но се поправи: — Дядо Коледа, почивай си. Сега разбирам защо си толкова уморен. 28 микросекунди... Банди, това е по-бързо и от теб!

Когато слънцето започна да залязва, Банди даде сигнал за тръгване. Анди помаха на секретния отряд.

— Чао, Шкипер! Чао, Ковалски!

— Помни, Анди — прошепна Шкипер, докато заемаше бойна поза. — Ти никога не си бил тук. Ние не съществуваме. Този разговор ще се саморазпадне след 5 секунди.

Анди се засмя и натисна бутона. Когато се озова в стаята си, той погледна към термометъра и си помисли: „Следващия път, когато видя сняг, ще си спомня за горещия пясък на Мадагаскар и за най-бързите 28 микросекунди в историята.“