Епизод 31: Ледена магия и съветите на „Великия“

Анди стоеше на ръба на ледената пързалка, вкопчил се в мантинелата така, сякаш от това зависи животът му. Кънките му се кривяха настрани, а глезените му го боляха. Наоколо други деца прелитаха със скоростта на вятъра, преследвайки черна гумена шайба.

— Банди, не знам дали това е за мен — изпъшка Анди. — Боли ме, студено е и падането е твърде твърдо. Струва ли си изобщо да ставам хокеист? Готино ли е да си постоянно в синини?

Малкият робот Банди светна в хладно синьо.

— Бип-буп! Анализ на потенциала: Хокеят не е само спорт, Анди. Той е геометрия в движение. Трябва ти перспектива от самия източник. Дестинация: Брантфорд, Канада. Търсим субект №99.

ВУУШ!

Вместо шумната закрита пързалка в София, Анди се озова насред замръзнало езеро под огромното небе на Канада. Въздухът беше толкова чист, че щипеше носа. На импровизирана пързалка в задния двор на една къща, един мъж с ведра усмивка и леко побеляла коса правеше перфектни осмици върху леда. Беше самият Уейн Грецки.

— Здравей, млади изследователю! — поздрави Грецки, спирайки плавно пред тях. — Банди ми каза, че се чудиш дали си струва.

— Господин Грецки — започна Анди плахо, — как разбрахте, че хокеят е вашето нещо? Аз просто... постоянно падам.

Грецки се засмя и седна на една дървена пейка, за да затегне кънките си.

— Ще ти кажа една тайна, Анди. Аз не бях най-силният, нито най-бързият, нито имах най-силния удар. Всичко, което постигнах, беше чрез труд и страст. Но най-важното е, че за мен хокеят беше чисто забавление. Ако не ти е забавно, значи не го правиш правилно.

Анди погледна кънките си.

— Но е трудно да уцелиш шайбата...

— Знаеш ли — прекъсна го Грецки с един от най-известните си съвети — пропускаш 100% от ударите, които не опитваш. Най-голямата грешка е да те е страх от провал. Хокеят те учи как да се справяш с напрежението и как да бъдеш част от отбор, където всеки помага на другия.

Банди прожектира холограма на леда. Грецки стана и посочи към празното пространство пред тях.

— Добрият играч отива там, където е шайбата. Великият играч отива там, където шайбата ще бъде. Това е изкуството на предвиждането. Хокеят е креативност. Не гледай в краката си, Анди. Гледай в бъдещето.

Уейн подаде на Анди един стар хокеен стик.

— Не се притеснявай за синините. Те минават. Но чувството да вдигнеш купата или просто да направиш перфектен пас към приятел... нищо не може да го замени. Опитай пак. Падни десет пъти, стани единадесет.

Когато Анди се върна на пързалката в София, той вече не гледаше леда под кънките си. Той гледаше напред, към мястото, където шайбата щеше да бъде след малко. Глезените още го боляха, но в ума му звучеше гласът на №99: „Просто се забавлявай“.

— Банди — прошепна Анди, засилвайки се към центъра, — мисля, че ще опитам този удар. Нали знаеш... заради онези 100%.