Епизод 34: Буря в Леголенд и Чукът на спасението

Подът в стаята на Анди не се виждаше. Беше покрит с море от цветни тухлички. Анди седеше по средата и се опитваше да построи гигантски Крипър от Майнкрафт, но конструкцията все се разпадаше.

— Ох, Банди! — въздъхна той. — Искам да видя любимите си герои в реален размер. Представяш ли си? Стив, Алекс, Зомбитата... но големи колкото къща! Мечтая си да отида в Леголенд.

Роботът Банди, който внимателно прескачаше една кула от червени тухли, спря и очите му замигаха. — Бип-буп! Анализ на мечтите: Приоритет висок. Дестинация: Леголенд, Дания. Сектор: „Светът на Майнкрафт“. Подготви се за претоварване с пластмаса.

Анди грабна раницата си с най-ценните мини-фигурки и Банди натисна бутона. ВУУШ!

Озоваха се на място, което беше по-цветно и от дъгата. Всичко – пейките, кошчетата за боклук, дори табелите – беше направено от Лего. Но най-впечатляващ беше хоризонтът. Пред тях се издигаха огромни, блокови статуи на героите от Майнкрафт. Стив беше висок десет метра, държейки гигантска пикселизирана кирка.

— Това е най-якият ден в живота ми! — извика Анди и хукна към зоната.

Но времето в Дания беше странно този ден. Небето внезапно притъмня, а облаците станаха неестествено лилави. Въздухът замириса на озон и разтопена пластмаса.

— Бип-буп! Внимание! Засичам аномалия в атмосферата. Статично електричество над допустимите норми!

Преди Анди да успее да попита какво значи това, от небето падна не обикновена светкавица, а назъбена, блокова мълния. Тя удари право в центъра на Майнкрафт зоната с оглушителен звук: КРАК-БУМ!

Земята се разтресе. И тогава се чу звук, който накара кожата на Анди да настръхне – звукът на хиляди триещи се една в друга пластмасови тухлички.

Гигантската статуя на Зомбито бавно завъртя глава. Очите му светнаха в червено. След него се раздвижи и огромният Крипър. — ССССССС... — изсъска той, но звукът беше като от падащи лего части.

— Банди, те оживяха! — извика Анди. — И не изглеждат приятелски настроени!

Оживелите фигури тръгнаха към тях, стъпвайки тежко и тромаво. Трябваше да бягат. Анди и Банди се шмугнаха в съседната зона – „Зоната на Супергероите“. Зомбитата ги следваха, бутайки лего-сградите по пътя си.

Бяха притиснати до стена, направена от лего-комикси. Зомбито протегна огромната си ръка към тях. — Бип-буп! Шансове за оцеляване без суперсила: 0.5%. Анди, трябва ни чудо!

И тогава Анди го видя. В центъра на малък пиедестал стоеше изложен Мьолнир – чукът на Тор. Разбира се, беше направен изцяло от сиви лего тухлички, но след странната буря, той леко вибрираше и около него прескачаха малки искри.

Сякаш воден от инстинкт, Анди се хвърли към пиедестала. Зомбито беше само на метър от него. Анди хвана дръжката на лего-чука. Беше изненадващо тежък.

— Време е за малко „разглобяване“! — извика Анди.

Той замахна с всички сили. Когато чукът удари крака на гигантското Зомби, се случи нещо невероятно. Не просто удар, а мощна ударна вълна от синя енергия се разпръсна във всички посоки.

БАМ!

Зомбито и Крипърът зад него не просто паднаха. Те се разпаднаха на милиони съставни лего тухлички, които се разсипаха по земята като цветен дъжд.

Бурята спря също толкова внезапно, колкото беше започнала. Останалите статуи замръзнаха отново по местата си.

Банди изпълзя иззад един макет на Батмобила. — Бип-буп! Анализ на битката: Епична. Ти току-що „рестартира“ системата им, Анди.

Анди погледна лего-чука в ръцете си, който вече беше просто играчка. Усмихна се. — Е, поне вече знам как се побеждават гиганти. Трябва ти само правилната тухличка!