Епизод 35: От свръхзвуковия ICE до димящата пара

Анди беше подредил всичките си влакчета в мащаб 1:87 на пода. – Банди, виж това! – каза той, сочейки към един елегантен бял влак с червена линия. – Това е германският ICE. Казват, че са толкова бързи, че ако мигнеш, ще изпуснеш гарата си. Искам да видя как се поддържат тези машини.

Роботът Банди веднага задейства навигацията си. – Бип-буп! Анализ на германските железници (Deutsche Bahn). Точност, дисциплина и много инженерна мисъл. Дестинация: Мюнхен, Германия. Подготви се за висока скорост!

ВУУШ!

Озоваха се в огромно, чисто и модерно депо. Навсякъде светеха екрани, а на релсите стояха няколко „бели стрели“ – влаковете ICE. Към тях се приближи усмихнат мъж с тъмносиня униформена шапка и светли очи.

– Guten Tag! (Добър ден!) – поздрави той. – Аз съм Петер, вашият железничар днес. Добре дошли в сърцето на германските влакове.

Петер започна да им показва как се ремонтират високоскоростните влакове. Анди беше впечатлен – всичко беше автоматизирано. Лазери проверяваха колелата за пукнатини, а огромни роботизирани ръце сменяха цели модули за минути. – Тук всяка секунда е важна – обясни Петер. – Ако един ICE закъснее, цяла Германия го усеща.

Работата и ученето обаче отварят голям апетит. Петер ги заведе в една уютна традиционна гостилница (Gasthaus) точно до депото. На масата се появиха чинии, които изглеждаха твърде малки за храната в тях.

– Тук в Бавария ядем сериозно – засмя се Петер. – Това е Schweinshaxe (печен свински джолан) с хрупкава коричка, а това е Sauerkraut (кисело зеле) и Кньодели.

Анди опита джолана и очите му се разшириха. – Уау! Това е най-вкусното месо, което съм ял! А брецелите са направо вълшебни.

След обяда Петер ги погледна мистериозно. – Сега ще ви покажа нещо, което не е за всеки пътник.

Той ги заведе до старата част на гарата, където от един хангар излизаше гъст бял дим. Там стоеше огромен черен локомотив с ярко червени колела. Беше величествен и миришеше на въглища и машинно масло.

– Това е нашият „Старец“ – каза Петер с гордост. – Той е в музея, но веднъж в годината го палим, за да отиде в депото за годишен преглед. Трябва да сме сигурни, че всичко работи, защото той все още е в движение за специални поводи.

Качиха се в кабината. Анди помагаше на Петер да хвърля въглища в пещта, която бълваше оранжеви пламъци. Локомотивът изпухтя силно, свирката му огласи целия град и те потеглиха бавно, обгърнати в пара.

– Банди, това е напълно различно от ICE! – извика Анди през шума. – Тук усещаш силата на желязото!

– Бип-буп! Анализ: Старата технология има душа. Модерната има скорост. Комбинацията е перфектна – заключи Банди, докато се опитваше да избърше малко сажди от металния си корпус.

Когато се върнаха вкъщи, Анди още миришеше леко на пушек и немски брецели. Той знаеше едно – независимо дали е парен локомотив или свръхмодерен ICE, магията на релсите е една и съща.