Епизод 36: Магията на Кафемик и танцът на духовете

Анди гледаше картата на света, разстлана на пода. Пръстът му спря върху огромен бял остров най-отгоре. – Гренландия... – прошепна той. – Банди, там има ли нещо друго освен лед? Хората как се поздравяват в този студ?

Роботът Банди завъртя антените си. – Бип-буп! Анализ на Инуитската култура. Гренландия е островът на „Кафемик“. Това е традиция, при която вратите на дома са винаги отворени за гости. Трябват ни дебели палта и празен стомах. Дестинация: Илулисат!

ВУУШ!

Когато отвориха очи, Анди и Банди се озоваха пред редица къщи, боядисани в ярко червено, синьо и жълто, които контрастираха на белия сняг. Въздухът беше толкова чист, че чак щипеше, а в далечината се виждаха айсберги, големи колкото блокове.

Една врата на яркосиня къща се отвори и оттам излезе усмихната дама в традиционна носия – с ботуши от тюленова кожа и красива яка от хиляди цветни мъниста. – Куана! (Благодаря, че дойдохте!) – извика тя. – Аз съм Ана. Влизайте, тъкмо започваме нашия Кафемик!

Първото нещо, което Банди направи, бе да спре Анди на прага. – Бип-буп! Правило номер едно в Гренландия: Обувките се събуват пред вратата. Това е знак на уважение и чистота.

Анди остави ботушите си до десетки други чифтове и влезе по чорапи. Вътре беше уютно и ухаеше на прясно изпечени сладки. На масата имаше чай от арктически билки и Kalaallit Kaagiat – традиционен гренландски кейк с канела и стафиди. Ана му подаде и купичка с малки черни плодчета. – Това са черни боровинки (crowberries), събирани от тундрата под лятното слънце – обясни тя.

Докато пиеха чая си, Ана извади странен предмет – плосък барабан, направен от рамка и кожа. – Сега ще видите нещо специално – каза тя. – Нашият Танц с барабани. Ние не просто свирим, ние разказваме истории.

Тя започна да удря ритмично по рамката на барабана, поклащайки се бавно. Звукът беше дълбок и хипнотизиращ. Анди и Банди се заслушаха, а тогава се случи магията. Сякаш звукът на барабана повика небето – през прозореца видяха как над ледниците започнаха да танцуват зелените и лилави светлини на Северното сияние.

– Те танцуват заедно с нас – прошепна Ана.

За да бъде приключението пълно, Ана ги изведе навън, където ги чакаше впряг от кучета хаски. – Кучетата са нашите двигатели – обясни тя. Банди помогна за затягането на впряга, като използва магнитните си сензори, за да провери здравината на шейната. С едно мощно „Хай!“ на Ана, кучетата се впуснаха по снега.

Анди се смееше, докато шейната летеше под светлините на сиянието. Беше незабравимо – вкусът на топлия чай, ритъмът на древния барабан и скоростта на впряга.

Когато се върнаха вкъщи, Анди още усещаше ритъма на барабана в сърцето си. – Банди – каза той, докато си обуваше домашните пантофи, – Гренландия не е просто лед. Тя е топлина, която се пие в малка чаша чай.