Епизод 38: Тайните на Карибите – Потъналият кораб и вкусният групер

Анди гледаше аквариума в хола. – Банди, рибките са супер, но искам да видя нещо голямо под водата. Нещо старо и мистериозно. Като... пиратски кораб!

Роботът Банди, който току-що беше излъскал антената си, избръмча с ентусиазъм. – Бип-буп! Търсене на приключения с висока соленост. Дестинация: Карибско море, архипелаг Бахами. Температура на водата: идеалните 28 градуса. Подготви плавниците!

ВУУШ!

Озоваха се на борда на малка, люлееща се лодка насред тюркоазено синьо море. Слънцето грееше силно, а въздухът миришеше на сол и кокос. Посрещна ги капитан на име Джак – мъж с кожа, изгоряла от слънцето, и широка усмивка.

– Добре дошли на борда, златотърсачи! – извика той. – Обличайте неопрените, време е да видим „Спящата красавица“ долу.

Анди и Банди (който активира своя водоустойчив режим) сложиха маските и аквалангите и скочиха във водата. ПЛЯС!

Светът под повърхността беше невероятен. Водата беше толкова прозрачна, че се виждаше на десетки метри. Шарени папагалови риби гризяха коралите. И тогава, от синята мъгла, изплува той.

Корабът.

Лежеше на пясъчното дъно, наклонен на една страна. Дървото беше покрито с цветни гъби и корали. Анди преплува над огромна котва, полузаровена в пясъка, и видя дулата на оръдията, от които сега надничаха любопитни мурени. Беше едновременно страшно и красиво – история, замръзнала във времето.

Когато въздухът в бутилките им намаля, те изплуваха обратно на повърхността, гладни като вълци.

На лодката ги чакаше изненада. Капитан Джак беше уловил огромна риба с големи устни и кафяви петна. – Това, приятели, е Карибски групер! – каза той гордо.

Докато Анди и Банди сваляха екипировката, Джак запали малко барбекю на кърмата на лодката. Скоро въздухът се напълни с невероятна миризма на печена риба, лайм и карибски подправки.

Седнаха на палубата, ядяха най-вкусната, сочна и прясна риба на света, а слънцето започваше да оцветява небето в оранжево. – Капитане, чий беше този кораб долу? – попита Анди с пълна уста.

Капитан Джак се загледа към морето и очите му станаха сериозни. – Това, момчето ми, са останките на бригантината „Бързата Сю“ (The Swift Sue). Тя не беше точно пиратски кораб, а приватирски.

– Какво означава това? – попита Анди.

– Това означава, че са били „законни пирати“ – обясни Джак. – През 1718 година английският крал им дал лиценз да нападат испански кораби, пълни със злато. Капитанът ѝ бил смел човек. Но една нощ, през 1720 година, ги връхлетял ужасен ураган. Опитали се да се скрият зад рифа, но вълните били по-високи от мачтите. Корабът се разбил в скалите. Казват, че в трюма му имало сандък с испански сребърни монети, който още е някъде там, под пясъка, пазен от груперите.

Анди погледна към водата, дояждайки последното парче риба. Сега корабът долу не беше просто купчина дърво, а история за бури, злато и смели моряци.

– Банди – каза той, облизвайки пръстите си, – мисля, че днес намерихме истинско съкровище. И то беше много вкусно!