Епизод 4: Страната на спрелите часовници

Беше тиха, дъждовна вечер. Дъждовните капки почукваха по прозореца като малки барабанчета: кап-кап-кап. Анди лежеше в леглото и слушаше стария стенен часовник в коридора. Тик-так, тик-так... Но изведнъж, часовникът спря. Тишината стана странна.

Зззът... Клик! На нощното шкафче очите на Банди светнаха в кехлибарено жълто. – Бип-буп! Анди, чуваш ли това? – попита роботчето. – Или по-скоро... чуваш ли липсата на това? – Часовникът спря – прошепна Анди. – Времето си почива – каза Банди. – Но в Страната на Зъбните колела, когато часовник спре, значи някой има нужда от помощ. Искаш ли да проверим?

Анди кимна и грабна любимото си фенерче. Банди натисна звездното копче на гърдите си. Вуууш! Този път порталът не беше просто светлина. Той приличаше на огромен циферблат, който се завъртя и отвори проход.

Двамата скочиха вътре.

Озоваха се в свят, където нямаше дървета и трева. Всичко беше направено от блестящ месинг, мед и сребро. Вместо цветя, от земята растяха малки пружинки. Вместо слънце, в небето се въртеше огромно златно зъбно колело. Но имаше нещо нередно. Беше твърде тихо. Всички колела бяха неподвижни.

– Ехо? – извика Анди. От една метална къщичка излезе малко човече с ключ на гърба. То изглеждаше много притеснено. – Ох, ох! Закъсняваме! Всичко спря! – вайкаше се човечето. – Кой си ти? – попита Банди. – Аз съм Пазителят на Секундите. Но Главната Пружина заяде и сега времето в нашето кралство спря. Ако не я поправим, никога няма да дойде сутринта!

– Ние можем да помогнем! – каза Анди. – Аз разбирам от механизми. Баща ми е инженер, а аз съм машинист на влакове!

Пазителят ги заведе до "Сърцето на Часовника" – огромна кула от зъбни колела. Най-голямото колело беше заклещено. Анди светна с фенерчето си между зъбците. – Виждам го! – извика той. – Едно малко камъче е паднало между зъбците. Затова колелото не може да се завърти.

– Бип-буп! Моите пръсти са твърде дебели – каза Банди, опитвайки се да бръкне. – Използвай магнитната си кука, Банди! – нареди Анди. – Аз ще ти казвам накъде да я насочиш. Наляво... още малко... надолу... Хващай!

Банди спусна куката си. Чтрак! Хвана камъчето и го издърпа рязко.

В същия миг се чу дълбок, резониращ звук: БОНГ! Огромното колело потрепера и бавно започна да се върти. То задвижи по-малкото до него, то задвижи третото... и скоро целият свят оживя. Тик-так, дзън-дзън, щрак-щрак! Всичко се движеше в идеален ритъм, точно като колелата на локомотив.

– Ура! – извика Пазителят на Секундите. – Вие спасихте времето! Вземете това за спомен. Той подаде на Анди една малка, идеално кръгла златна пружинка.

– Бип-буп! Порталът се затваря! – сигнализира Банди. – Трябва да бързаме!

Двамата скочиха обратно през вихъра от цифри и стрелки. Когато Анди отвори очи в стаята си, всичко беше спокойно. От коридора отново се чуваше ритмичното тик-так, тик-так. Анди погледна в дланта си. Там нямаше златна пружинка, но старият му будилник, който беше развален от месеци, сега тиктакаше весело на шкафчето.

– Лека нощ, Анди – прошепна Банди и угаси очите си. – Време е за сън. – Лека нощ, Банди.