Епизод 40: „Радецки“ – Корабът на свободата

Анди разглеждаше стара, пожълтяла снимка на парен кораб с големи лопатни колела отстрани. — Банди, виж този кораб! Изглежда като от приказка, но името му звучи сериозно. „Радецки“. Кой е бил на него?

Роботът Банди засия в цветовете на българското знаме – бяло, зелено и червено. — Бип-буп! Историческа справка: Параходът „Радецки“ е построен през 1851 г. в Будапеща. Но неговата истинска слава започва на 16 май 1876 г. Това е мисията на великия поет и революционер Христо Ботев. Подготви се за пътуване в миналото, Анди. Координати: Гюргево, Румъния.

ВУУШ!

Озоваха се на оживено румънско пристанище. Въздухът беше тежък от миризмата на въглищен дим и речна тиня. Край кея беше акостирал величественият австрийски параход „Радецки“. Анди видя групи мъже, облечени като обикновени градинари и работници, които се качват на борда от различни пристанища – Гюргево, Зимнич, Турну Мъгуреле. Те носеха със себе си големи, тежки дървени сандъци.

— Банди, защо носят тези сандъци? — прошепна Анди. — Не приличат на инструменти за градина.

— Бип-буп! Това е тайната на четата. Вътре не се крият семена, а униформи, калпаци с лъвчета и пушки „Шаспо“.

Когато корабът навлезе дълбоко в река Дунав, между Оряхово и Козлодуй, Анди видя как атмосферата се промени за секунди. Един висок мъж с пламенни очи и черна брада излезе на палубата. Това беше Христо Ботев. Той даде знак.

Изведнъж „градинарите“ захвърлиха старите си дрехи. Сандъците бяха разбити, а от тях блеснаха щиковете на пушките. За минути 200 мъже се превърнаха в стройна войска в четнически униформи. Анди наблюдаваше със затаен дъх как Ботев, облечен в своята воеводска униформа, се насочи към капитанския мостик.

Капитан Дагоберт Енглендер остана поразен. Пред него стоеше човек, който не беше пират, а идеалист. Ботев му връчи писмен ултиматум на френски език:

„Господин Капитане! Тук са събрани български патриоти, които отиват да помогнат на своите въстанали братя... Изискваме от Вас да насочите кораба към българския бряг!“

— Виж, Банди! Капитанът не се съпротивлява! — възкликна Анди.

— Бип-буп! Капитан Енглендер по-късно пише, че е бил поразен от благородството и решителността на Ботев. Той се съгласява да ги отведе до Козлодуй.

Параходът „Радецки“ разцепи водите на Дунав и се насочи към десния бряг. Когато колелата на кораба спряха и рампата се спусна, четниците стъпиха на българска земя. Анди видя как всеки един от тях падна на колене и целуна пръстта. Ботев извади сабята си и я вдигна високо към небето.

— Ние отиваме да умрем за свободата на България! — гласът на воеводата ехтеше над реката.

Корабът „Радецки“ изсвири три пъти за сбогом, а капитанът свали шапката си в знак на уважение. Анди усети как побиват тръпки по тялото му. Това не беше просто пътуване, а началото на безсмъртието.

Когато се върнаха в Лабораторията, Анди погледна модела на кораба с огромно почитание. — Вече знам, Банди. „Радецки“ не е просто кораб. Той е мостът, по който смелостта се върна у дома.