Епизод 5: Лунните пазители и повреденият роувър

Тази вечер луната беше пълна. Тя висеше в небето като огромна, светеща сребърна монета. Анди стоеше до прозореца и се опитваше да види дали по нея има влакове. – Банди, мислиш ли, че на Луната има гари? – попита той.

Роботчето, което досега се зареждаше кротко, отвори едното си око. Зззът... Пинг! – Бип-буп! Моите сензори засичат движение горе – каза Банди. – Искаш ли да проверим кой пуска нощната лампа на небето?

Анди нямаше нужда от покана. Банди натисна звездното копче. Вуууш! Този път порталът беше със сребристо-сив цвят и от него полъхна хлад.

Двамата скочиха и... полетяха! Озоваха се на повърхността на Луната. Но тук беше странно. Когато Анди направи крачка, той подскочи високо във въздуха, сякаш беше леко перце. – Ухаа! – извика Анди, премятайки се бавно във въздуха. – Тук съм като балон! – Бип-буп! Гравитацията е слаба. Внимавай да не отлетиш в орбита! – предупреди го Банди, който използваше магнитните си крака, за да стои на земята.

Наоколо всичко беше сиво и прашно, пълно с кратери. В далечината се виждаше Земята – красива синьо-зелена топка. Изведнъж чуха странен звук: Скръц-скръц-пфссс...

Зад една скала се показаха малки, кръгли същества. Те приличаха на топки от тесто, но светеха с мека бяла светлина и имаха големи черни очи. Това бяха Лунатяните! Те бутаха една странна машина с шест колела – приличаше на лунен трактор (роувър). Но машината не мърдаше.

– @#$%^&! – каза едно от лунатяните тъжно. – Какво казват? – попита Анди. Банди завъртя антените си. – Превеждам... Казват, че Лунният Роувър се е счупил. Той разнася "Лунния прах", който кара луната да свети ярко. Ако не го поправят, луната ще угасне и на Земята ще стане твърде тъмно.

Анди се приближи до роувъра. Той разбираше от колела заради влаковете си. – Виж, Банди! – посочи той. – Едното колело е заседнало в цепнатината на скалата. Те са твърде леки, за да го избутат, защото тук няма тежест!

Лунатяните гледаха с надежда към момчето и робота. – Трябва ни засилка! – каза Анди. – Банди, ти си тежък и метален. Аз ще те бутна, а ти ще удариш роувъра отзад като локомотив, който бута вагон!

– Бип-буп! Рискована маневра. Приемам! – каза роботът.

Анди хвана Банди за раменете. – Едно... две... три... ПУСКАЙ! Анди се изтласка с крака и литна назад от отката, а Банди се плъзна напред по лунния прах. ТРАС! Банди се блъсна в задната част на роувъра. Ударът беше достатъчен! Заседналото колело изскочи от цепнатината.

Машината заработи и започна да разпръсква фин, блестящ прах във въздуха. Лунатяните заподскачаха от радост (и тъй като бяха леки, скачаха много високо!). Те наобиколиха Анди и му дадоха един малък, гладък лунен камък, който светеше в дланта му.

– Време е за прибиране, капитане! – каза Банди. – Въздухът в скафандрите (които си въобразихме) свършва!

Двамата скочиха към портала с един огромен лунен скок.

Когато се приземиха в стаята, Анди погледна през прозореца. Луната светеше по-ярко от всякога. – Ние я поправихме, нали? – попита той. – Ние и физиката – намигна му Банди с електронното си око. – Лека нощ, космически пътешественико.