В историята на мисълта има хора, които строят красиви утопии (като Платон и Маркс), и хора, които идват с чук, за да проверят дали тези утопии няма да се срутят върху главите ни. Карл Попър (1902–1994) е човекът с чука.
Роден във Виена, избягал от нацизма, той пише своя шедьовър "Отвореното общество и неговите врагове" в новозеландската пустош, докато Европа гори във Втората световна война. Неговата философия не е абстрактна – тя е наръчник за оцеляване на цивилизацията.
Ето трите фундаментални идеи на Попър, които промениха света.
1. Отвореното срещу Затвореното общество
Попър дефинира два вида социални системи:
- Затвореното общество: Това е племето. Там истината е една и се диктува от Вожда, Шамана или Партията. Всичко е ясно, ролите са фиксирани, а промяната се наказва. Това е уютно (защото не мислиш), но е затвор.
- Отвореното общество: Това е система, в която индивидите вземат лични решения. Истината не е монопол на никого. Властта може да бъде сменена безкръвно (чрез избори). Това общество е по-стресиращо (защото носиш отговорност), но е единственото, в което човекът е свободен.
2. Парадоксът на толерантността
Това е най-цитираната му мисъл днес:
"Ако сме безгранично толерантни, дори към нетолерантните, ако не сме готови да браним толерантното общество... тогава толерантните ще бъдат унищожени, а с тях и самата толерантност."
Попър казва ясно: Демокрацията има право на самозащита. Ние не трябва да толерираме движения, които използват свободата на словото, за да унищожат самата свобода.
3. Фалшифицируемост: Науката за грешката
Преди Попър се смяташе, че науката търси начини да докаже една теория. Попър обръща играта: Наука е само това, което може да бъде опровергано (фалшифицирано).
- Ако кажа: "Бог съществува", това не е наука, защото не можеш да направиш експеримент, който да докаже обратното.
- Ако кажа: "Водата ври на 100 градуса", това е наука, защото всеки може да се опита да го обори.
Този принцип важи и за политиката. Една система е добра не когато е "съвършена", а когато има вграден механизъм за поправка на грешките. Диктатурите се провалят, защото не признават грешките си, докато не стане твърде късно.
Заключение
Карл Попър не ни обещава рай на земята. Той ни казва нещо по-важно: Че раят на земята, обещан от идеолозите, винаги води до концентрационни лагери. Неговата философия е проста: Никой не притежава абсолютната истина. И точно затова никой не трябва да притежава абсолютната власт.
👀 Вижте на практика: Как идеите на Попър се сблъскват с реалността в днешна България? Прочетете анализа: Защо сатрапите сънуват кошмари за "Отвореното общество"?.
