Когато говорим за "люлката на европейската цивилизация", обикновено гледаме към Древна Гърция. Но ако попитате самите древни гърци кой ги е научил на музика, поезия, медицина и тайните на отвъдното, те ще посочат на север. Към планините на Тракия. Към Родопите.
Орфей е фигура, която стои на границата между мита и историята. За масовата култура той е влюбеният музикант, слязъл в Ада за своята Евридика. Но за историята на идеите той е нещо много повече. Той е първият интелектуалец на Европа. Орфей е тракийски цар-жрец, чието учение – Орфизмът – полага основите на западната философия (чрез Питагор и Платон) и дори подготвя почвата за Християнството.
Тази статия е опит за реконструкция на неговия мисловен свят и българското наследство в него.
1. Тракийският корен: Религията на Залмоксис и Дионис
Орфей не е грък. Античните автори (от Пиндар до Страбон) изрично подчертават неговия тракийски произход. Той е продукт на една цивилизация, която е била различна от елинската. Докато гръцките олимпийски богове са политически фигури (Зевс е цар, Арес е генерал), тракийската религиозност е мистична и вътрешна. Орфей е реформатор на култа към Дионис (в Тракия наричан Сабазий или Загрей). Той трансформира дивите, кървави вакханалии в система за пречистване на душата.
2. Орфизмът: Първата "теория на всичко"
Орфизмът не е просто религия, той е философия. Неговата космогония (митът за сътворението) съдържа първата голяма европейска идея за дуализма на човека.
Митът за Загрей: Според орфическото учение, Титаните разкъсват и изяждат бога Загрей (син на Зевс). Зевс поразява Титаните с мълния и от тяхната пепел се раждат хората.
- Титаничната част (Пепелта): Това е тялото. То е земно, тленно, греховно.
- Дионисиевата част (Божествената искра): Това е душата. Тя е вечна и идва от бога.
Тялото като гробница (Soma / Sema): Орфиците първи формулират идеята, че тялото е затвор за душата. Целта на живота не е удоволствието, а катарзисът (пречистването) чрез аскетизъм, музика и знание, за да може душата да се освободи от цикъла на преражданията (метемпсихоза).
3. Мостът към Европа: От Питагор до Платон
Защо това е важно за един инженер или модерен човек? Защото без Орфей нямаше да има западна философия такава, каквото я познаваме.
- Питагор: Великият математик е бил посветен в орфическите тайнства (вероятно в Тракия или Египет). Неговата идея за "Хармония на сферите" и че "Числото управлява вселената" е директно заимствана от орфическата музикална теория за реда в космоса.
- Платон: Цялата платонова философия за безсмъртието на душата (в диалога "Федон") е рационализиран орфизъм. Платон взема мистичната идея на траките и ѝ придава логическа форма.
Така, чрез Гърция, тракийската мисъл става фундамент на европейския идеализъм.
4. Орфей като "Прото-Христос"
В ранното християнско изкуство (в катакомбите на Рим) често изобразяват Христос като... Орфей, свирещ на лира сред животните. Защо? Защото Орфей е архетипът на Добрия пастир.
- Той слиза в Подземното царство (Ада) и се връща жив (Възкресение).
- Той укротява дивата природа (греховете) с кротост и хармония.
- Неговото учение обещава безсмъртие на душата. Орфизмът е "старият завет" на езическа Европа, който я подготвя за приемането на християнската етика.
5. Българското наследство: Земята на безсмъртието
Ние, българите, не сме просто географски наследници на Тракия. Ние живеем върху светилищата на този пръв европейски мислител.
- Татул: Археологическите разкопки на проф. Николай Овчаров разкриха светилището край Татул (Момчилград) като вероятен хероон (гробница-храм) на Орфей. Това е единственият по рода си надземен гроб, насочен към Слънцето.
- Перперикон: Скалният град на Дионис, където се е извършвала прочутата винена магия, е сърцето на орфическата цивилизация.
Панагюрското съкровище и Вълчитрънското съкровище не са просто злато. Те са ритуални съдове, илюстриращи точно тази орфическа космогония, за която говорихме.
Заключение
Орфей е много повече от герой на любовна история. Той е фигурата, която внася Ред (Космос) в хаоса на варварския свят. Той учи Европа, че силата не е в меча, а в словото и хармонията. Че човекът е божествена искра, затворена в материя.
Като българи, ние имаме привилегията и отговорността да пазим паметта за този Първи Мислител. Защото преди Атина и Рим, светлината на познанието е тръгнала от нашите планини.