[Фронт I / Тема 4] Статистическият мираж: Защо никой не вярва на числата от Пекин?

В икономиката има стара поговорка: "Ако не можеш да го измериш, не можеш да го управляваш." Китай днес е изправен пред точно такъв парадокс. Държавата, която се гордее с плановата си икономика и тотален контрол, всъщност управлява "на сляпо".

Официалните данни, които идват от Пекин – за БВП, за населението, за безработицата – отдавна са се превърнали в политически инструмент, а не в икономически измерител. Светът спря да им вярва, но по-страшното е, че и самото китайско ръководство вече не знае къде свършва истината и къде започва пропагандата.

Ето как се гради Великата китайска стена от лъжи.

1. Населението: Къде изчезнаха 100 милиона души?

Официално: 1.41 милиарда. Реално: Вероятно под 1.28 милиарда.

Как се крият 100 милиона души (почти две Франции)? Механизмът е прост: Субсидии. В продължение на десетилетия местните власти получаваха пари от центъра на база "брой жители" и "брой ученици". Кметовете и партийните секретари в провинцията имаха финансов стимул да измислят "фантомни граждани".

• Тестът със солта: Независими анализатори използват "прокси" методи. Един от най-точните е консумацията на сол (която е константна величина). Данните за продажба на сол сочат население, което може да е дори под 1 милиард.
• Ваксините: Броят на поставените задължителни БЦЖ ваксини на новородени е с милиони по-нисък от официално обявените раждания. Тези деца просто не съществуват.

2. БВП: Индексът на Ли Къцян

В демокрациите БВП е резултат – мери се накрая на годината. В Китай БВП е цел – задава се в началото. Ако Пекин каже "Тази година растем с 5%", местните власти ще докладват 5%, независимо от реалността. Ако икономиката не расте, те строят пътища, които водят за никъде, и празни градове, само за да отчетат активност (инвестиции в дълготрайни активи).

Самият бивш премиер Ли Къцян (починал през 2023 г.) призна в изтекъл разговор с американски дипломат, че БВП данните са "изкуствени" (man-made). Той каза, че за да разбере истината, гледа три неща (т.нар. "Индекс на Ли Къцян"):

1. Потреблението на електроенергия.
2. Обемът на железопътните превози.
3. Отпуснатите банкови заеми. Всичко останало е "за пред хората". Днес дори тези данни се крият или манипулират.

3. Нощните светлини: Сателитите не лъжат

Един от най-интересните методи за проверка на китайските лъжи е погледът от космоса. Икономистите използват сателитни снимки на нощните светлини. Има доказана корелация: повече икономическа активност = повече светлина (фабрики, офиси, улично осветление).

Проучване на университета в Чикаго (2022) установи, че ръстът на нощните светлини в Китай е драстично по-малък от отчетения ръст на БВП. Според техния модел, автократичните режими надписват растежа си с около 35%. Това означава, че Китай може би никога не е бил толкова голяма икономика, колкото твърди.

4. Младежката безработица: Стратегията на щрауса

През юни 2023 г. младежката безработица (16–24 г.) достигна рекордните 21.3%. Какво направи статистическото бюро? Спря да публикува данните.

Месеци наред нямаше статистика. Когато я пуснаха отново през 2024 г., числата бяха "магически" спаднали до 14%. Как? Промениха методиката – изключиха студентите, които търсят работа, от сметките. Това е класически пример за "чупене на термометъра", за да не виждаш, че имаш температура.

Заключение: Цена на измамата

Лъжата с данните не е просто PR проблем. Тя е управленска катастрофа. Когато централното правителство в Пекин не знае колко хора живеят в страната, колко реално се произвежда и колко са безработните, то не може да взема правилни решения.

• Планират се пенсии за несъществуващи хора.
• Строят се жилища за несъществуващи купувачи.
• Инвестира се в заводи, за които няма работници.

Китай лети в буря със счупени прибори. И това прави сблъсъка с реалността неизбежен.