[Фронт IV / Тема 18] Войната срещу капитала: Защо Китай смаза своите IT гиганти и прогони милиардерите си?

През октомври 2020 г. Джак Ма, основателят на Alibaba и най-известният китайски предприемач, изнесе реч в Шанхай. В нея той критикува държавните банки, наричайки ги "заложни къщи" с остаряло мислене. Дни по-късно най-голямото първично публично предлагане (IPO) в историята – това на неговата финтех компания Ant Group – беше спряно лично от Си Дзинпин. А самият Джак Ма изчезна от публичното пространство за месеци.

Това беше сигналният изстрел. Партията обяви война на "неконтролируемия растеж на капитала".

"Общият просперитет" или общият страх?

Си Дзинпин лансира концепцията за "Общ просперитет" (Common Prosperity). Официално целта е намаляване на неравенството. Реално целта е контрол. В очите на Партията технологичните гиганти (Alibaba, Tencent, Meituan) бяха станали твърде мощни. Те държаха данните на хората, контролираха парите им и имаха повече влияние от местните партийни секретари. Това беше недопустимо.

Последва регулаторна сеч:

• Технологиите: Бяха наложени глоби за милиарди.
• Геймингът: Видеоигрите бяха наречени "духовен опиум" и достъпът на децата до тях беше драстично ограничен, което срина акциите на Tencent.
• Частните уроци: През 2021 г. държавата буквално забрани частните школи за допълнително обучение да работят за печалба. Една индустрия за 100 милиарда долара беше унищожена за една нощ.

"Златната акция" (The Golden Share)

Партията вече не се задоволява само с регулации. Тя влиза в борда на директорите. Държавата започна да придобива т.нар. "златни акции" (обикновено 1%) в стратегическите частни компании (като дъщерните фирми на Alibaba и Tencent). Този 1% не дава право на дивидент, но дава право на вето и място в борда. Така Партията има последната дума за това какво съдържание се показва и какви данни се събират.

Ефектът: "Runxue" (Науката за бягството)

Резултатът от този натиск е масово бягство на капитали и таланти. В китайския интернет се роди терминът "Runxue" (Run philosophy) – изкуството да избягаш от Китай.

• Милиардерите: Богатите китайци местят активите си в Сингапур, Япония и Дубай. Никой не иска да бъде следващият "изчезнал" магнат.
• Предприемачите: Вместо да иновират, младите основатели на стартъпи се опитват да "легнат ниско" (lie low), за да не привличат вниманието на Пекин.

Заключение: Иновации под дулото на пистолет

Си Дзинпин иска Китай да бъде технологична суперсила, но в същото време смазва хората, които създават технологиите. Това е оксиморон. Иновациите изискват свобода, риск и право на грешка. Те не виреят в атмосфера на страх, където една грешна дума може да ти коства бизнеса.

Китай превърна своите "национални шампиони" в послушни държавни чиновници. И с това, може би, сам уби златната кокошка на своя растеж.