[Фронт I / Тема 1] Изчезващата нация: Истината зад демографския срив на Китай

Китай винаги е бил синоним на "много". Много производство, много градове, много хора. В продължение на десетилетия светът се страхуваше от китайската пренаселеност. Днес обаче най-големият страх на Пекин не е, че има твърде много хора, а че те изчезват.

Официално населението на Китай намалява за трета поредна година. Но това е само върхът на айсберга. Под повърхността на държавната статистика се разгръща най-драматичният демографски срив в мирно време, познат на историята.

Как се стигна дотук и защо това е необратимо?

Наследството на "Едно дете": Социално инженерство с обратен знак

През 1980 г. Комунистическата партия въведе "Политиката на едно дете". Целта беше икономическа – по-малко гърла за хранене, повече ръце за работа. В краткосрочен план това сработи. Китай се радваше на т.нар. "демографски дивидент" – огромна армия от млади работници с малко деца и малко възрастни за издържане.

Но днес сметката за този "обяд" пристигна. Държавата насилствено промени културния код на нацията. Поколения китайци израснаха с идеята, че едно дете е норма, а многодетното семейство е бреме. Сега, когато партията отчаяно моли жените да раждат по три деца, обществото просто отказва. Културата на семейството е разрушена.

Войната на числата: Колко са китайците всъщност?

Официалната статистика твърди, че в Китай живеят 1.4 милиарда души. Но независими демографи, като професор И Фусиен, и изтекли данни разкриват друга картина. Местните власти десетилетия наред са раздували цифрите за населението, за да получават повече субсидии от центъра.

• Ваксините говорят: Данните за задължителната БЦЖ ваксина при новородените показват милиони "липсващи" бебета всяка година.
• Консумацията: Анализи на потреблението на основни стоки (като сол и зърно) сочат, че реалното население може да е по-близо до 1.28 милиарда, а според някои екстремни оценки – дори под 1 милиард.

Ако тези корекции са верни, Китай вече е загубил титлата "най-многолюдна страна" от Индия с огромна разлика, а икономическият му пик е останал в миналото.

Икономиката на празните люлки

Свиването на работната сила е брутална математика. Всяка година пазарът на труда в Китай губи милиони хора. Това води до няколко катастрофални последици:

1. Край на евтиния труд: Когато работниците са малко, заплатите растат. Китай губи основното си предимство пред Виетнам, Индия и Мексико. Фабриките на света започват да се местят.
2. Срив на потреблението: Младите хора са тези, които купуват жилища, коли и техника. Възрастните пестят за лекарства. Застаряваща нация не може да поддържа икономика, базирана на вътрешно потребление.
3. Пенсионната дупка: Системата е пред фалит. Днес няколко работещи издържат един пенсионер. До 2050 г. това съотношение ще бъде 1:1. Това е фискално самоубийство.

Военният аспект: Къде са войниците?

Демографският срив удря директно и амбициите на Си Дзинпин за световна доминация. Народноосвободителната армия разчита на наборници. Но днешните наборници са "малки императори" – единствени деца и внуци в семейството. Загубата на единствено дете във война е краят на семейната линия. Това прави китайското общество изключително чувствително към военни загуби, което връзва ръцете на генералите.

Заключение: Остаряване преди забогатяване

Япония също застарява, но тя успя да стане богата, преди да остарее. Китай рискува да остарее, преди да забогатее. Това не е криза, която може да се реши с пари или партийни декрети. Демографията е инерционна сила – дори днес всяка китайка да започне да ражда по три деца, ще минат 20 години, преди тези деца да влязат в икономиката.

За Китай времето изтече. И това е проблем номер едно, който нито една ракета или завод не може да поправи.