[Фронт II / Тема 10-А] Призрачните флотилии: Защо хиляди чисто нови коли гният по полетата на Китай?

В покрайнините на Ханджоу и други китайски мегаполиси се разкрива гледка, която прилича на декор от постапокалиптичен филм. Огромни полета, обрасли с трева, са запълнени с хиляди, понякога десетки хиляди електрически автомобили (EV). Те не са стари. Те са чисто нови, с найлоните по седалките. Но никога не са били карани и никога няма да бъдат. Те просто гният.

Това са "Призрачните флотилии" на Китай. Те са физическото доказателство за една мащабна финансова измама, която изкриви глобалния пазар и струваше на държавата десетки милиарди.

Схемата: Коли за субсидии, а не за шофьори

За да превърне Китай в лидер на зелената енергия, правителството отвори кранчето на субсидиите. В периода 2009–2022 г. Пекин наля над 230 милиарда долара в сектора. Помощите бяха толкова щедри, че покриваха голяма част от производствената цена на автомобила.

Това създаде перверзен стимул:

1. Създаваш евтина марка електромобили.
2. Произвеждаш хиляди бройки с минимално качество.
3. Регистрираш ги като "продадени".
4. Прибираш субсидията от държавата.
5. Печалбата е налице. Колата вече не ти трябва.

Как се продава кола на никого?

За да вземат парите, производителите трябваше да отчетат продажба. Те създадоха фиктивни "компании за споделено пътуване" (car-sharing) или лизингови дружества, които бяха тяхна собственост. Тези дъщерни фирми купуваха хилядите коли от фирмата-майка. На хартия – бум на продажбите. В реалността – колите отиваха директно от завода на поляната.

Двойната печалба: Въглеродните кредити

Измамата не спираше до кешовите субсидии. Китай въведе система с "двойни кредити". Всеки произведен EV носи "зелени точки". Производителите на бензинови коли (които замърсяват) трябва да купуват тези точки, за да не плащат глоби. Така производителите на "призрачни коли" печелеха два пъти: веднъж от държавната субсидия и втори път, като продаваха въглеродните си кредити на други компании.

Екологичният абсурд

Иронията е пълна. Политиката, предназначена да спаси природата, създаде екологична катастрофа. Производството на една батерия изисква добив на литий и кобалт, огромно количество енергия и въглеродни емисии. Тези "зелени" коли бяха произведени с цената на замърсяване, само за да бъдат оставени да изпускат токсични химикали в почвата, докато батериите им корозират под дъжда. Това е индустриален отпадък, маскиран като иновация.

Последици: Свръхкапацитетът

Днес Китай произвежда много повече коли, отколкото светът може да купи. Заводите за батерии работят на под 40% от капацитета си, но продължават да бълват продукция, за да поддържат работните места и да обслужват дълговете си. Това води до днешната търговска война – Китай се опитва да "изнесе" този проблем, заливайки Европа с евтини коли, което предизвика разследвания и мита от страна на ЕС.

Заключение

Полетата с гниещи електромобили са паметник на държавния капитализъм. Когато целта е "планът да бъде изпълнен" на всяка цена, пазарната логика умира. Китай успя да създаде най-голямата EV индустрия в света, но цената за това бе платена с планини от безполезен метал и изгубен капитал.