Всеки, който е посещавал Китай, е бил изумен от инфраструктурата. Огромни мостове в нищото, 8-лентови магистрали в провинцията, гигантски летища. Въпросът, който малко хора си задават, е: "С чии пари се построи всичко това?"
Отговорът не е "с държавния бюджет". Отговорът е четирибуквена абревиатура, която стряска икономистите по целия свят: LGFV (Local Government Financing Vehicles).
Това са специални компании, създадени от кметовете и местните партийни секретари с една цел: да заобикалят закона, за да вземат заеми. Днес този "скрит дълг" се оценява на над 9 трилиона долара (по данни на МВФ). Това е половината от БВП на Китай. И никой не знае как ще бъде върнат.
Генезисът: Реформата от 1994 г.
Всичко започва с една фискална грешка. През 1994 г. Пекин реформира данъчната система.
- Централната власт прибра лъвския пай от данъците.
- Местните власти (градове и провинции) обаче останаха задължени да плащат за всичко – училища, болници, пътища.
Кметовете се оказаха без пари, а Пекин им забрани да теглят официални заеми. Решението? Те създадоха LGFVs – държавни фирми, които "уж" са корпорации. Тези фирми теглят заеми от банките, за да строят инфраструктура, като използват държавната земя като залог.
Капанът на "Бялото слончe"
В началото системата работеше. Китай имаше нужда от пътища. Но когато основните нужди бяха задоволени, машината не спря. За да отчетат БВП растеж (и да бъдат повишени), местните партийни лидери започнаха да строят безсмислени проекти – т.нар. "бели слонове".
- Музеи без посетители.
- Магистрали, по които минават десет коли на ден.
- Индустриални паркове, в които няма заводи.
Тези проекти не генерират печалба (ROI). Те не могат да изплащат заемите, с които са построени.
Връзката с имотния крах (Смъртоносната спирала)
Тук идва връзката с Тема 6 (Имотния срив). LGFVs разчитат на едно нещо, за да плащат лихвите си: продажбата на земя на строители (Land sales). Когато пазарът на имоти се срина (Evergrande), продажбите на земя спряха. Приходите на местните власти се изпариха. В момента хиляди LGFVs са технически фалирали. Те оцеляват само чрез теглене на нови заеми, за да плащат лихвите по старите. Това е класическа "Понци схема".
Защо това е "бомба"?
Ако LGFVs фалират, те ще повлекат със себе си китайските банки (които са им дали парите) и милиони китайски граждани (които са купили "инвестиционни продукти", гарантирани от тези дружества). Това е системен риск, който може да замрази цялата финансова система на страната.
Заключение: Краят на безплатния обяд
Пекин е в цайтнот. Ако спаси LGFVs (като поеме дълга им), ще насърчи още безотговорно харчене (моралният риск). Ако ги остави да фалират, ще предизвика финансова криза. Засега стратегията е "extend and pretend" (удължаване на сроковете и преструване, че всичко е наред). Но дългът от 9 трилиона долара не може да се скрие завинаги.
Инфраструктурата на Китай е впечатляваща. Но тя е паметник на дълг, който децата на Китай (онези малцина, които се раждат) ще плащат десетилетия наред.