[Фронт I / Тема 5] Хукоу: Китайската кастова система и апартейдът в здравеопазването

Когато гледаме лъскавите небостъргачи на Шанхай или високоскоростните влакове в Пекин, ние виждаме триумфа на китайската модернизация. Но малцина знаят, че хората, които построиха тези градове, нямат право да живеят пълноценно в тях.

В сърцето на Китай съществува невидима стена, която разделя нацията на две класи: привилегировани градски жители и селски "граждани втора ръка". Името на тази стена е Хукоу (Hukou).

Това не е просто административна регистрация. Това е система за социален контрол, която създава модерно кастово общество. Тя решава кой ще бъде лекуван, кой ще учи и кой ще остане беден завинаги.

Какво е "Хукоу"? (Вътрешният паспорт)

Системата е въведена през 1958 г. от Мао Дзедун. Целта ѝ тогава е била да ограничи движението на хората и да гарантира, че има достатъчно селяни, които да произвеждат храна за градовете. Днес тя работи като наследствена присъда. Всеки китаец се ражда с "хукоу" – селско или градско, вързано за родното място на родителите му.

• Ако имаш градско хукоу (в Пекин или Шанхай), държавата ти осигурява добри училища, елитни болници и пенсии.
• Ако имаш селско хукоу, ти си оставен да се оправяш сам.

Парадоксът е, че през последните 40 години стотици милиони хора мигрираха от селата към градовете, за да работят във фабриките. Те живеят в града, строят града, но паспортът им си остава "селски".

Здравният апартейд: Болен и чужд

Днес в китайските градове живеят около 300 милиона мигранти (т.нар. "плаващо население"). Те са двигателят на икономиката, но когато се разболеят, системата ги изхвърля.

Медицинските осигуровки в Китай са локални. Ако работник от провинция Съчуан се разболее в Шанхай, неговата "селска" застраховка покрива нищожна част от разходите в скъпите градски болници. Резултатът е жесток:

1. Отложено лечение: Хората чакат до последно, защото един престой в болница може да затрие спестяванията на цялото семейство.
2. Медицински туризъм наобратно: Тежко болни хора са принудени да пътуват хиляди километри обратно до родното си село, за да ползват евтината местна болница, където обаче липсва модерна техника и лекари.

Образованието: Наследствената бедност

Още по-циничен е ефектът върху децата. Държавните училища в големите градове са запазени за деца с местно хукоу. Мигрантите са поставени пред невъзможен избор:

• Да вземат децата с тях: И да плащат огромни такси за частни училища с ниско качество (често в мазета или покрайнини), предназначени само за "деца на работници".
• Да ги оставят на село: Това създаде феномена на "оставените деца" (Left-behind children). В момента над 60 милиона деца растат без родителите си, отглеждани от баби и дядовци, докато родителите им работят в града.

Така системата гарантира, че децата на бедните ще останат бедни, защото нямат достъп до образованието, което е входният билет за средната класа.

Защо не я премахнат?

Всички икономисти са съгласни: Хукоу спира развитието на Китай. Тя пречи на хората да станат пълноценни потребители и убива социалната мобилност. Но премахването ѝ е политически "горещ картоф".

• Цена: Ако 300 милиона души получат достъп до социалните услуги на Шанхай и Пекин, градските бюджети ще фалират.
• Съпротива: Градската средна класа не иска да дели препълнените болници и елитните училища с "пришълците".

Заключение

Хукоу е най-голямата структурна несправедливост в съвременен Китай. Докато светът се възхищава на китайските технологии, 1/3 от населението на градовете живее в режим на полу-гражданство. И докато тази стена не падне, "Китайската мечта" ще си остане само за избрани.