[Фронт III / Тема 13] Изгорените мостове: Как приятелството с Путин струва на Китай пазарите на Запада

В геополитиката има грешки, които се плащат с пари, и грешки, които се плащат с бъдеще. Подкрепата на Китай за Русия след февруари 2022 г. е от втория вид.

Години наред Китай имаше ясна стратегия: „Америка е съперник, но Европа е партньор.“ Пекин разчиташе, че богатият европейски пазар и технологиите на Германия ще останат отворени за него, дори ако отношенията със САЩ се влошат. Но когато руските танкове влязоха в Украйна, Пекин направи избор. Си Дзинпин обяви „приятелство без граници“ с Владимир Путин.

Този избор се оказа стратегическа катастрофа. Китай загуби Европа.

Краят на илюзиите в Брюксел

За европейците войната в Украйна е екзистенциална заплаха. Когато Китай отказа да осъди агресията и започна да помага на руската военна машина (чрез чипове, дронове и машини), в Брюксел нещо се пречупи. Европа вече не вижда Китай като „търговски партньор“, а като „системен съперник“.

• De-risking (Намаляване на риска): Това е новата мантра на ЕС. Европа започна активно да намалява зависимостта си от китайските вериги на доставки, точно както направи с руския газ.

Инвестиционният ледников период

Резултатът е видим в парите. Преките чуждестранни инвестиции (FDI) в Китай се сринаха до 30-годишно дъно. Западните компании вече не се питат „Колко ще спечелим в Китай?“, а „Какво ще стане с активите ни, ако Китай нападне Тайван?“.

• Apple мести производството си в Индия.
• Samsung и Dell се изтеглят във Виетнам. Това е краят на епохата, в която „Made in China“ беше единствената опция.

Коалицията на демокрациите

Агресивната политика на Пекин постигна това, което никой американски президент не успя да направи сам: обедини Запада. Днес виждаме безпрецедентна координация между САЩ, ЕС, Япония и Южна Корея.

• NATO в Азия: Алиансът официално обяви Китай за предизвикателство пред сигурността.
• Технологичната блокада: Холандия (ASML) и Япония се присъединиха към санкциите на САЩ за чиповете. Това беше шок за Пекин, който разчиташе да раздели съюзниците.

Заключение: Самотната суперсила

Китай искаше да бъде глобален лидер, но се оказа лидер само на „Глобалния Юг“ и на клуб от автокрации (Русия, Иран, Северна Корея). Това е слаб отбор. Русия е икономическо джудже (по-малка от Италия), а Иран е парий.

Пекин замени достъпа до най-богатите пазари и технологии на света (Запада) срещу евтин руски петрол и политическа подкрепа от Москва. В дългосрочен план, това е губеща сделка. Китай се изолира зад Великата стена, която сам построи.