Китай днес се представя пред света като "Зеленият гигант". Страната произвежда най-много соларни панели, вятърни турбини и електромобили. Но зад тази лъскава витрина се крие една мрачна, токсична реалност.

За да стане "Фабриката на света", Китай пожертва своята екология. В продължение на 40 години Партията следваше принципа: "Първо замърсяваме и растем, после чистим." Днес икономиката спря да расте (Тема 7 и 8), но отровата остана. Екологичната криза в Китай не е просто въпрос на мръсен въздух. Това е криза на оцеляването.

Водата: Ресурсът, който убива

Китай изпитва остър недостиг на прясна вода (има 20% от населението, но само 7% от водните ресурси). Но по-страшното е качеството на тази вода. Според доклади на самото Министерство на екологията:

• 80% от подземните води в Китай са толкова замърсени, че не стават за пиене, а голяма част не стават дори за къпане или индустриална употреба.
• Реките са превърнати в канализация за химическите заводи.

Това доведе до феномена на "Раковите села" (Cancer Villages). Това са стотици населени места, разположени до индустриални зони, където смъртността от рак е толкова висока, че дори държавните медии бяха принудени да признаят проблема. Хората там пият вода, оцветена в червено или черно от химикали.

Почвата: Кадмиевият ориз

Замърсяването на въздуха се вижда (смогът). Замърсяването на почвата е невидимо, докато не се озове в чинията ви. Огромни площи обработваема земя в Китай са заразени с тежки метали – кадмий, олово, арсен.

• Скандалът с "Кадмиевия ориз": През 2013 г. стана ясно, че голяма част от ориза, произведен в провинция Хунан (житницата на Китай), е токсичен.
• Заплаха за сигурността: Китай трябва да храни 1.4 милиарда души (Тема 15). Ако земята е отровена, страната става зависима от внос на храна. Затова Пекин изкупува земеделска земя в Африка, Украйна и Южна Америка – защото собствената му земя умира.

Парадоксът на "Зелената енергия"

Светът кара електромобили и ползва смартфони, благодарение на китайските редкоземни елементи. Но добивът им е екологичен кошмар. В Баотоу, Вътрешна Монголия, се намира огромно изкуствено езеро, пълно с токсична черна утайка от преработката на минерали. Това е мястото, където "зеленото бъдеще" на света се среща с "черното настояще" на Китай. Западът изнесе мръсното си производство в Китай. Сега китайците плащат здравната цена.

Безплодието

Екологията е пряко свързана и с Демографския срив (Тема 1). Проучвания показват връзка между високото замърсяване и спадащата фертилност при мъжете и жените в Китай. Токсичната среда буквално убива бъдещето поколение още преди да е заченато.

Заключение: Сметката, която не може да се плати

Пекин обяви "Война на замърсяването". Въздухът в Пекин наистина стана по-чист. Но изчистването на подпочвените води и почвата отнема столетия и струва трилиони. Китай няма тези пари (вижте Тема 3 за пенсиите и Тема 7 за дълговете).

Партията доказа, че може да строи градове за месеци. Но тя не може да заповяда на водата да стане чиста. Екологичните щети са най-тежкото наследство на китайския икономически модел – дълг към природата, който не подлежи на разсрочване.

🏁 Край на поредицата

Това беше последният елемент от пъзела.
Прочетохте всички 20+ проблема, които дефинират бъдещето на Китай.