[Фронт II / Тема 6] Краят на бетонната мечта: Защо имотният срив в Китай е катастрофа за 70% от населението

Ако попитате американец къде са парите му, той ще ви покаже портфейл с акции или пенсионен фонд. Ако попитате китаец, той ще посочи през прозореца – към бетонните кули на хоризонта.

В Китай 70% от богатството на домакинствата е вложено в недвижими имоти. За сравнение, в повечето западни икономики този процент е под 30%. В продължение на две десетилетия мантрата беше проста: "Цените на имотите никога не падат". Жилището беше банка, пенсия и билет за социален статус в едно.

Днес този мит е мъртъв. А с него умира и доверието в икономическия модел на Партията.

Как се наду балонът? (Схемата на Понци с бетон)

За да разберем срива, трябва да разберем схемата. Китайският имотен пазар работеше на принципа на "предварителните продажби" (pre-sales), но в екстремен вариант.

1. Купувачът плаща пълната сума за апартамента преди първата копка (често с ипотека).
2. Строителят (като фалиралия гигант Evergrande) взима тези пари.
3. Вместо да строи вашия блок, той използва парите, за да купи нова земя и да започне следващия проект.

Това беше класическа пирамида. Тя работеше, докато имаше нови купувачи и цените растяха. Но когато музиката спря, се оказа, че парите за довършване на сградите ги няма.

"Трите червени линии" и Големият срив

През 2020 г. Пекин осъзна, че дълговете на строителите са станали опасни за финансовата система, и въведе политиката на "Трите червени линии" – рязко ограничаване на кредитирането за силно задлъжнели фирми. Това спука балона. Лишени от свежи пари, гиганти като Evergrande и Country Garden рухнаха под тежестта на трилиони долари дълг.

Резултатът е пейзаж, осеян с "Гниещи опашки" (Lanweilou) – така китайците наричат недовършените скелети на сгради. Милиони хора плащат ипотеки за апартаменти, които може никога да не бъдат построени.

Ипотечният бойкот: Бунтът на средната класа

През 2022 г. се случи немислимото. В страна, където протестът е забранен, хиляди собственици на недовършени жилища се организираха в социалните мрежи и обявиха: "Няма ключ – няма вноска!". Ипотечният бойкот разтърси банковата система. Това беше акт на отчаяние. Хората избираха да разрушат кредитния си рейтинг (социалния си кредит), защото вече нямаха какво да губят.

"Ефектът на богатството" с обратен знак

Защо това е толкова важно за икономиката? Заради психологията. Когато цената на жилището ти расте, ти се чувстваш богат и харчиш пари (за коли, почивки, ресторанти). Това се нарича "ефект на богатството". В момента в Китай действа обратният ефект. Хората виждат как стойността на най-големия им актив се топи. Те се чувстват бедни. Те се страхуват. И затова спират да харчат. Това води до дефлация и икономическа стагнация, от която няма лесен изход.

Демографската присъда

Най-страшното за имотния пазар обаче не са дълговете, а хората (или липсата им). Спомнете си Тема 1 (Демографския срив). Китай се свива. В момента в Китай има между 65 и 80 милиона празни жилища. Това е достатъчно, за да подслони цялото население на Германия. Кой ще купи тези апартаменти? Няма ги младите хора, които да ги напълнят.

Заключение

Имотната криза в Китай не е просто циклична корекция. Тя е краят на една епоха. Епохата, в която просперитетът се мереше в квадратни метри бетон. Партията успя да построи градове за 20 години, но сега е изправена пред по-трудната задача – да обясни на хората, че техните "бетонни спестявания" са се превърнали в прах.